Пустинното копие

Не видя много хора, докато хвърчеше през Градски площад, а повечето бяха излезли само за да проверят защитите си за нощ-та. Те я поглеждаха с любопитство, а един даже я извика, но тя не им обърна внимание и продължи по пътя си към единственото място, което всеки в Потока на Тибит знаеше – смесения магазин на Шопара.

– Маг’жинът е жатворен – изломоти ѝ Стам Тейлър, който слизаше надолу по стълбите за верандата на Шопара точно когато Рена тръгна нагоре. Той се препъна и Рена трябваше да спре, за да го хване.

– Как така магазинът е затворен? – попита тя, опитвайки се да изреже отчаянието от гласа си. – Шопара трябва да работи до залез.

Освен в магазина нямаше представа къде да търси Коуби и щеше да ѝ се наложи да тича към Илейн.

– Т’ва ти кажвам бе! – извика Стам и закима енергично. – Мали, верно ши пинах по’ечко пиво и плишнах малко. Ма т’ва не е причина да ишфърлят клетия Штам и да жатфорят рано, нали?

Рена долови мириса му и се отдръпна. Повърнята по блузата му още бе мокра. Изглежда, някои слухове, като например този за пиянството на Стам, бяха съвсем верни.

Тя го остави край парапета, затича се нагоре по стълбите и заблъска по вратата.

– Господин Руско! – извика тя. – Аз съм Рена Танър! Трябва да се видя с Коуби Фишър!

Тя удряше с юмрук по вратата, докато не я заболя, но отговор не получи.

– Той вече ши тръгна – каза Стам, сграбчил перилото, сякаш от това зависеше живота му. Беше болнаво блед и замаян. – Аш шамо пошедях малко на верандата, че да... ушпея да ше дигна.

Рена го погледна ужасено, но това Стам го разтълкува грешно.

– О, ама хич не ше бешпокой жа штария Штам Тейлър, момиче – каза той и потупа въздуха срещу нея. – И по-жле шъм бил, много пъти. А шше се опраша... оправя!

Рена кимна и го изчака да отмине със залитане, преди да изтича до задната страна на магазина. Съмняваше се, че Шопара би имал достатъчно доверие на някого, пък бил той и Коуби, та да го остави да влиза в магазина без надзор. Ако Коуби живееше отзад, трябваше да има още един вход.

Оказа се права. До конюшнята намери малката стаичка, вероятно направена за склад, но достатъчно голяма за да побере сандък и легло. Пое си дълбоко въздух и почука. Миг по-късно ѝ отвори Коуби и тя се засмя от радост.

– Рена, какво правиш тук?!

Очите на Коуби едва не изхвръкнаха. Той подаде глава навън, огледа се, хвана я за ръката и я издърпа вътре. Тя понечи да го прегърне, но той още не беше пуснал ръката ѝ и я задържа настрана от себе си.

– Някой видя ли те да идваш? – попита той.

– Само Стам Тейлър отпред – каза Рена с усмивка, – но той е толкова пиян, че едва ли помни.

Тя отново се опита да се приближи до него, но той все още я държеше настрана.

– Не биваше да идваш, Рен – рече Коуби.

Тя се почувства, все едно я бе ударил с чук в гърдите.

– Какво? – възкликна тя.

– Трябва да се махнеш оттук, преди някой да те е видял – продължи Коуби. – Ако твоят баща не ме убие, моят със сигурност ще го стори.