Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Не сме тук затова – каза Роджър и сложи ръка на рамото на Гаред, без да изпуска от поглед Чолс. Ръководителят издиша тежко, напрежението му явно поспадна.
– Чаят да върви по ядроните – промърмори Чолс. – Добре ще ни дойде едно истинско питие.
Бръкна в писалището с леко треперещи ръце и извади стомна от глазирана глина и три чаши. Сипа щедро във всяка и ги подаде на събеседниците си.
– За мъдро избраните битки – рече ръководителят, вдигна чаша и щом отпи, с Роджър се спогледаха за кратко.
Гаред ги наблюдаваше подозрително и Роджър се зачуди дали здравият дървар наистина бе толкова глупав, колкото всички си мислеха. След миг обаче Гаред сви рамене и обърна чашата, поглъщайки съдържанието ѝ на един път.
Веднага се облещи, а лицето му стана яркочервено. Преви се и се разкашля силно.
– Създателю, момче, това не се гълта наведнъж! – смъмри го Чолс. – Това е анжиерско бренди и вероятно е по-старо от теб. Направено е, за да се посръбва по малко.
– Извиня’айте гос’ине – каза през дъх Гаред с вече пресипнал глас.
– В Хралупата са свикнали на разредено пиво – каза Роджър. – Огромни пенливи халби, гиганти като Гаред ги гълтат една след друга. И малкото алкохол, който имат, отива право от кацата в чашата.
– Никакъв вкус към изтънченото – съгласи се Чолс, кимайки. – А ти, Полухват?
Роджър се усмихна.
– Не помниш ли, че бях чирак на Арик все пак? – той отново отпи от чашата, разнесе течността в устата си, а накрая се наслади на вкуса, като издиша парливите изпарения на алкохола през носа си. – Пиех бренди още преди да ми поникнат космите по шишарките.
Чолс се засмя, отново бръкна в бюрото и извади кожена кесия за тютюн.
– А там, в Хралупата, пушите, нали така? – попита той Гаред, който все още покашляше. Гаред кимна.
Ръководителят се сепна и се извъртя, за да погледне Роджър.
– Значи Хралупата, викаш?
– Тъй – отвърна Роджър, щипна си от кесията на Чолс и натъпка съдържанието в лула, която се бе появила в осакатената му ръка. – Да, Хралупата.
Чолс зяпна.
– Ама ти си май свирачът вълшебник на Защитения?!
Роджър кимна, запали свещичка от фенера на бюрото на ръководителя и запухка в лулата, докато не се разгоря.
Чолс се облегна назад, загледан в Роджър. След миг кимна.
– Предполагам, че това даже не би трябвало да ме изненадва. Винаги съм мислел, че в твоята свирня има някаква магия.
Роджър му подаде свещицата, Чолс запали и своята лула, пухтейки в нея, и предаде свещта нататък към Гаред.
Тримата задърпаха мълчаливо от лулите си, но след малко Чолс изпъна гръб, изсипа недопушения тютюн и остави лулата на малка дървена стойка на бюрото си.
– Добре, Роджър, ти можеш да седиш там със самодоволната си физиономия цял ден, но мен гилдията ме чака. Значи ми казваш, че си бил в Хралупата, когато Защитения е дошъл?
– Не съм бил просто в Хралупата, когато Защитения е дошъл – отвърна Роджър. – Той отиде там заедно с мен и Лийша Пейпър.
– Дето ѝ викат вещица на защитите? – попита Чолс.
Роджър кимна.
Чолс свъси вежди.
– Ако се опитваш да ме преметнеш, Роджър, кълна се в слънцето, ще...
– Не се опитвам да те преметна – увери го Роджър. – Всичко е истина.
– И двамата с теб знаем, че за подобна история всеки жонгльор на тоя свят би убил – каза Чолс, – така че давай направо да преминем към същината. Колко искаш за нея?
– Парите вече не ме изкушават, ръководителю – отвърна Роджър.
– Само не ми казвай, че си получил някакво религиозно прос-ветление – възкликна Чолс. – Арик би се обърнал в гроба. Този Защитен може и да пълни скамейките на жонгльорско представ-ление, но ти надали мислиш, че е Избавителя, нали?
Чу се силен трясък, двамата се обърнаха и видяха едната ръкохватка на стола, отчупена в ръката на гиганта.
– Той е Избавителя – изрева Гаред – и ако някой е на друго мнение, нека ми дойде!
– Престани с тези закани! – сопна му се Роджър. – Той сам казва, че не е, и освен ако не искаш да му обясня на какъв глупак се правиш, ще стоиш мирно.
Гаред му хвърли един свиреп поглед и смрази кръвта на Роджър, който обаче пресрещна погледа със своя и не отстъпи и на сантиметър. След малко Гаред се поуспокои и погледна смутено ръководителя.
– Съжаля’ам за стола – извини се той и направи непохватен опит да закрепи ръкохватката обратно.
– О... Не се притеснявай – отвърна Чолс, но Роджър беше наясно, че столът струва повече от парите, които един жонгльор вижда наведнъж.
– Не съм аз човекът, който ще каже дали той е Избавителя, или не е. До миналата година даже си мислех, че Защитения е някаква пиянска фантасмагория. Аз самият измислих не една история за него, като си ги допълвах в движение. – Роджър се наведе към ръководителя на гилдията. – Обаче той съществува. Убива демони с голи ръце и има сили, каквито не мога да обясня.