Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Но Илейн не получи отговор, също както и Джеф, и на свой ред млъкна, заслушвайки се в крясъците на сестра си и в пищящия отклик на ядроните край защитите.
– Най-добре да я приберем вътре – предложи Джеф. – Сложи малките да си легнат по стаите, а аз ще я заведа в нашата.
Илейн кимна и влезе първа, а Джеф вдигна треперещото тяло на Рена в здравите си ръце.
Сложи Рена да легне на сламения му матрак и се обърна с гръб към нея, когато Илейн влезе с паница топла вода и чиста кърпа. Рена вече беше спряла да крещи, но не откликна дори когато Илейн измъкна окървавения нож от ръката ѝ, след което го остави на нощното шкафче, съблече я и почисти кръвта от тялото ѝ с кърпата с уверени, равномерни движения.
– К’во мислиш е станало? – попита Джеф, след като Рена вече беше увита в одеяла и зяпаше безмълвно в пространството.
Илейн поклати глава.
– Не знам. Доста разстояние е оттук до фермата на татко, дори ако се излезе от пътя и се мине напряко. Трябва да е тичала часове.
– Сякаш идваше от центъра – каза Джеф.
Илейн сви рамене.
– Каквото и да се е случило, не са го направили ядроните – реши Джеф. – Не и посред бял ден.
– Джеф – каза Илейн, – искам утре да отидеш във фермата. Може да са ги нападнали нощни вълци или разбойници. Не знам. Ще крия Рена тук, докато не се върнеш.
– Разбойници и нощни вълци в Потока на Тибит? – попита Джеф със съмнение.
– Просто иди и виж – отвърна Илейн.
– Ами ако видя Харл да лежи мъртъв от прободна рана? – попита Джеф, съзнавайки, че и двамата си го мислеха.
Илейн въздъхна тежко.
– Тогава избърсваш кръвта и правиш клада, а що се отнася до другите, не е нужно да знаят повече от това, че се е подхлъзнал на стълбата за сеновала и си е счупил врата.
– Не можем просто да излъжем – възрази Джеф. – Ако е убила някого...
Илейн се извърна гневно към него.
– А ти какво, по ядроните, си мислиш, че правим през всичките тези години? – сопна му се тя. Джеф вдигна ръце, за да я успокои, но тя продължи настоятелно.
– Бях ли ти добра съпруга? – поиска да узнае Илейн. – Грижех ли се за дома ти? Родих ли ти синове? Обичаш ли ме?
– Разбира се, че те обичам – отвърна Джеф.
– Тогава ще направиш това за мен, Джеф Бейлс – рече тя. – Ще направиш това за всички ни и за Бени, и за нейните момчета. Ник’ва нужда няма случилото се във фермата да достига чуждите уши. Те к’вото си измислят, ще е достатъчно гадно, че и повече.
Джеф дълго мълча, докато волите им се преборваха и те се взираха един в друг. Накрая той кимна.
– Хубаво. Тръгвам след закуска.
* * *
Джеф стана призори и побърза да приключи със сутрешните си задължения из къщата, въпреки умората и болката в кокалите. Цяла нощ се бяха опитвали да изтръгнат някакъв отговор от Рена, но тя само гледаше в тавана и нито спеше, нито ядеше. След закуска оседла най-добрата им кобила.
– Мисля и аз да страня от пътя – каза той на Илейн. – Ще мина напряко през югоизточните полета.
Илейн кимна и го прегърна, притискайки го силно към себе си. Той отвърна на прегръдката ѝ, но под лъжичката му тежеше заради това, което му предстоеше да открие. Накрая я пусна.
– Най-добре да тръгвам, докато все още има време за връщане.
Тъкмо се беше качил на коня си, когато долови тропот от препускане. Вдигна поглед и видя приближаваща каручка, на която се возеха билкарката Колийн Триг, която кършеше ръце от притеснение, и помрачнялата говорителка на града, Силия Безплодната. Силия вече наближаваше седемдесетте, беше висока и слаба, но все още беше яка като варена кожа, а пипето ѝ сечеше като дърварска брадва.
От едната страна на каручката яздеше Руско Шопара, а от другата – Гарик Фишър и Радък Закона, прачичото на Гарик и говорителят на Рибарска дупка. Следваха ги плътно пастир Харал и може би половината мъже от Рибарска дупка, въоръжени с тънки копия за риболов.
Щом видя фермата, Гарик пришпори коня си и се устреми напред, докато не застана точно пред верандата до Илейн, а от рязкото спиране конят му се изправи на задните си крака, преди да се успокои.
– Къде е тя? – настоя да узнае Гарик.
– Коя къде е? – попита Илейн и срещна яростния му поглед.
– Не си играй с мене, жено! – озъби се Гарик. – Дошъл съм за твоята курвенска, вещерска убийца, сестра ти, и много добре знаеш това!
Той слезе от коня си, закрачи към нея и размаха юмрук.
– Стой на място, Гарик Фишър – сряза го Норийн Кътър от вратата на къщата, хванала брадвата на Джеф. Тя живееше в къщата му още отпреди смъртта на жена му и вече беше пълноправен член на семейството. – Т’ва не е твойта собственост. Стой настрана и казвай за какво си дошъл, освен ако не искаш да хванеш ядрона за рогата.