Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Видял си трийсет лета и си с размерите на кон! – извика Рена. – И пак се страхуваш от бащите ни повече, отколкото аз, така ли?
– Баща ти няма да убие теб, Рен, а мене – каза Коуби.
– Не, само ще ме накара да се моля да умра! – отвърна Рена.
– Ето ти още една причина да си тръгнеш, преди да ни е открил заедно – рече Коуби. – Дори пастирът да ни ожени, те няма да оставят нещата току-така. Не познаваш баща ми. Наумил си е да ме ожени за дъщерята на Ебер Марш, пък ако ще да ме заведе с вилата до олтара. Струваше му много риба да ни обещае.
– Да избягаме тогава – предложи Рена, стискайки ръката му. – Да отидем в Слънчево пасище или дори в Свободните градове. Можеш да се включиш в истинската гилдия на вестоносците.
– И да спя навън посред нощ ли? – попита Коуби ужасѐн. – Да не си луда?
– Но ти каза, че ме обичаш – отвърна Рена, стиснала огърлицата от речни камъчета. – Каза, че нищо не може да ни раздели.
– Това беше преди баща ти за малко да ми откъсне топките, а моят ми стори и по-лоши неща – призна Коуби и се заоглежда трескаво из стаята.
– И аз не би трябвало да оставам тук тази нощ – промърмори той, – в случай че Харл дойде да те търси, преди да се е мръкнало. Ти иди на Богиновия хълм и остани при сестра си. Аз ще изтичам при баща ми, за да знае, че нищо не съм направил. Хайде.
Той сложи ръка на гърба на Рена и я забута към вратата. Потресена и смутена, тя не се възпротиви.
Коуби отвори вратата, но насреща му стоеше Харл с нож в ръката. Зад него се беше проснала една от кобилките и пъхтеше в прахта. Беше я яздил неоседлана.
– Хванах те! – извика Харл и фрасна здраво Коуби в лицето.
Юмрукът му, стиснал тежката костена дръжка на специалния му нож, изметна главата на Коуби рязко назад и го повали на земята. Сграбчи Рена със свободната си ръка, а яките му кокалести пръсти се впиха болезнено в рамото ѝ.
– Тичай напред и моли сестра си за убежище – каза той, а лицето му беше същинска маска на гнева. – Сега имам да се разправям с тебе...
Очите му се стрелнаха към Коуби, след като я блъсна към вратата.
– Не е това, което си мислите! – извика Коуби, който се мъчеше да се изправи на едно коляно и държеше ръка пред себе си, за да спре Харл. – Не съм я карал да идва!
– Ядронщини, не си – надсмя му се Харл и вдигна ножа си. – Обещах ти нещо, момче, и сметам да го спазя.
Погледна смразената от страх Рена.
– Тръгвай! – извика той. – Вече си заслужи седмица във външния кенеф. Айде, да не станат две!
Рена се сви от ужас, а Харл извърна очи от нея. Нощта в нужника отново изскочи в съзнанието ѝ и тя изживя безкрайните часове мъчение, събрани само в секунда. Помисли си за последствията, за миризмата на бащиното ѝ легло и тежестта на сбръчканите му кокали върху нея, докато пуфтеше и блъскаше.
Представи си как се връща във фермата и нещо в нея при-щрака.
– Не! – извика тя, хвърли се срещу баща си и заби ноктите си в лицето му като животно. Той падна назад потресен и си удари главата в пода. Тя се опита да изтръгне ножа от ръката му, но Харл беше по-силен и не поддаде.
Коуби вече се беше изправил, но дори не понечи да се намеси.
– Коуби! – примоли се тя. – Помогни ми!
Харл я фрасна в лицето и я повали на земята. Скочи върху нея, за да я затисне, но тя захапа ръката му и той зави от болка. Юмрукът му отново я блъсна в лицето, а после три пъти в стомаха, докато тя не отпусна захапката си.
– Малка кучка! – извика той, щом видя шурналата кръв от ръката си. Изрева, пусна ножа и ръцете му се вкопчиха в гърлото ѝ.
Рена се мяташе с всички сили, но Харл я беше приклещил и не помръдна дори. Кръвта се стичаше по ръката му и капеше по нейното лице, докато тя се опитваше да вдиша въздуха, който така и не стигаше до дробовете ѝ. Тя видя лудостта в очите на баща си и разбра, че той иска да я убие.
Очите ѝ отново прескочиха към Коуби, но той все още седеше там безучастно. Тя успя да улови погледа му и го замоли безмълвно.
Коуби се сепна, сякаш се бе осъзнал отново, и тръгна към тях.
– Спри! – викна той. – Ще я убиеш!
– Ти се спри, момче – отвърна Харл, пусна гърлото на Рена с една ръка и хвана ножа си.
Когато Коуби посегна към него, Харл се извъртя и заби острието между краката му.
Лицето на Коуби стана яркочервено и той с ужас погледна надолу към ножа, по който се стичаше кръв. Пое си дъх, за да изкрещи, но Харл не му позволи – извади ножа и го вкара в сърцето му.
Коуби хвана острието, което стърчеше от гърдите му, изхриптя невярващо и падна назад мъртъв.
Харл слезе от Рена, която остана задъхана безсилно на пода, отиде при Коуби и извади ножа си.