Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В годините след Първата световна война Донован оформя предпочитанията си към разузнаването. По това време Държавният департамент го изпраща в разтърсваната от революцията Русия. Там той служи като офицер за свръзка на армията на САЩ в щаба на белогвардейските сили на адмирал А. В. Колчак. Завръща се в Съединените щати в края на 1920 г. и подновява адвокатската си кариера. Става федерален заместник генерален прокурор на САЩ и частен адвокат с международна практика. Сред клиентите му е и Уинстън Чърчил.
Изключително любознателен и често откровен и прям, той пътува през 30-те години като обикновен гражданин, за да прецени сам Италиано-етиопската война и Гражданската война в Испания. В края на 30-те години е посланик със специални пълномощия на президента Франклин Д. Рузвелт и пътува често в Европа и Близкия изток. Най-важното му пътуване е през юли 1940 г. във Великобритания, когато президентът му възлага да „определи боеготовността на британците“. Джоузеф Кенеди, американски посланик в Лондон, който смята, че Великобритания скоро ще бъде разгромена от германците, се противопоставя на пътуването.
Донован се запознава в Англия с контраадмирал Джон Годфри — ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, с генерал-майор сър СТЮЪРТ МИНГИС — ръководител на МИ–6, и с други разузнавачи. Не е информиран официално за новата британска агенция, която ще се занимава с подривни военни действия — СИО (Специални изпълнителни операции). Донован впечатлява тези, с които се среща, и както по-късно пише един британски историк, той „успя да създаде за себе си огромен запас от добри впечатления“ и „помогна да се завърти колелото, което водеше до развитие на сътрудничество в разузнаването на двете страни“. Пътуването, което британците одобряват, убеждава Донован, че с американска помощ те ще издържат на германския натиск. По-късно той твърди, че е препоръчал спорната сделка, в която Рузвелт, избягвайки американските закони за неутралитет, прехвърля 50 поостарели американски бойни кораба в няколко британски бази в западната част на Атлантическия океан и на Карибските острови.
В края на 1940 г., придружен от УИЛЯМ СТИВЪНСЪН, директор на британските разузнавателни операции в Съединените щати, Донован предприема опасно пътуване (40 000 км), за да обиколи фронтовете и шпионските центрове на Европейската война — Англия, Гибралтар, Малта, Египет, Гърция, Югославия, Турция, Португалия и Испания. Биографът му Антъни Кейв Браун описва пътуването като „неспирна процесия от генерали, адмирали, маршали от военновъздушните сили, шпиони, политици, шейхове, свещеници, арабски молли, принцове, генерали и крале“.
Министър-председателят Чърчил, решен да вкара Съединените щати във войната, е толкова впечатлен, че телеграфира на Рузвелт, че Донован „навсякъде е пренесъл един жив, стоплящ огън“. Директорът на военноморското разузнаване изпраща телеграма до главнокомандващия Средиземноморския флот: „Няма съмнение, че можем да постигнем много повече с помощта на Донован, отколкото с когото и да е друг.“
През март 1941 г. Донован се завръща във Вашингтон. Слухът за интереса му към разузнаването е пристигнал преди него — вероятно от американските военни и военноморски аташета в Лондон. На 8 април генерал-майор Шърман Майлс — ръководител на АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ, пише на генерал Джордж Маршал, началник на Генералния щаб: „Има убедителни причини, които ме карат да вярвам, че е настъпило раздвижване, предизвикано от полковник Донован, за създаването на суперагенция, която да контролира всички разузнавачи… подобна стъпка ще бъде твърде неблагоприятна, да не кажа катастрофална.“ Същевременно ЕДГАР ХУВЪР, директор на ФБР, се стреми да разпространи специалната си разузнавателна служба в Латинска Америка с прицел в Европа и Азия.
Неприязънта на Майлс и Хувър към Донован е подсилена от факта, че трябва да се съобразяват с още един аматьор — ВИНСЪНТ АСТОР, приятел яхтсмен на Рузвелт. Президентът е назначил Астор — офицер от запаса на военноморските сили, за координатор на всички специални служби (на армейското разузнаване, на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ и на ФБР) в Ню Йорк и окръга. Във Вашингтон се носели слухове, че Рузвелт ще създаде „суперагенция“, начело на която ще издигне Астор.