Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
Хората на Гуилим се сражавали с всички сили. Най-свирепа била борбата на прага на замъка. Там паднал убит Гуилим и още шест от моите воини. Други шестима лежаха в двора, където бе запален един склад. Тези пламъци бяха осветявали пътя ни през блатото и сега ни разкриваха ужаса вътре.
Битката не бе свършила. Динас и Лавейн бяха планирали своето предателство добре, но хората им не бяха успели да влязат в замъка и моите копиеносци все още държаха голямата сграда. Виждах щитовете и копията, преградили свода на вратата, виждах и друго копие, подаващо се от един от високите прозорци, през които излизаше пушека. Двама от ловците ми стояха на този прозорец, опънали лъкове, и стрелите им пречеха на хората на Динас и Лавейн да пренесат огъня от склада върху сламения покрив на замъка. Сийнуин, Моруена и Серен бяха вътре в сградата, заедно с Мерлин, Малейн и почти всички жени и деца, които живееха в селото. но те бяха обградени, а враговете ги превъзхождаха по численост, освен това бяха намерили Даян.
Даян спеше в една от колибите. Често правеше така, защото обичаше да бъде в компанията на старата си дойка, женена за моя ковач. Може би златната й коса я беше издала или може би вярна на своя нрав, Даян бе започнала да хвърля предизвикателства срещу нападетелите и им е казала, че като си дойде баща й, той ще им отмъсти.
А сега Лавейн, облечен в черно, с празна ножница, увиснала край хълбока му, държеше Даян пред тялото си. Тънките й крачета се подаваха изпод малката бяла рокля, която носеше. Тя се бореше с всички сили, но Лавейн здраво я държеше с лявата си ръка през кръста, а с дясната бе опрял гол меч на гърлото й.
Исса се вкопчи в ръката ми, за да ме спре. Щях обезумял да се хвърля срещу въоръжените мъже край обсадения замък. Бяха двадесет. Не виждах Динас, но подозирах, че заедно с другите вражи копиеносци се намира зад замъка, за да отреже пътя за бягство на хората в обсадения дом.
— Сийнуин — викна Лавейн с дълбокия си глас. — Излез! Моят крал иска да те заведа при него!
Оставих копието на земята и извадих Хюелбейн. Острието му тихо изсъска от допира с ножницата.
— Излез — викна пак Лавейн.
Докоснах парчетата свинска кост, вградени в дръжката на меча и се помолих на Боговете да ме направят ужасен тази нощ.
— Да не искаш кутрето ти да умре? — попита Лавейн и Даян изпищя, усетила допира на острието върху гърлото си. — Мъжът ти е мъртъв! — викна Лавейн. — Умря в Поуис заедно с Артур и няма да ти се притече на помощ.
Отново натисна с меча и Даян пак изпищя. Исса продължаваше да ме държи.
— Още не, господарю — прошепна той, — още не.
Щитовете, препречили вратата на замъка, бяха вдигнати и Сийнуин излезе навън. Носеше тъмна пелерина, закопчана на врата.
— Пусни детето — спокойно каза тя на Лавейн.
— Ще я пусна, когато ти дойдеш при мен — отвърна Лавейн. — Моят крал иска да сподели твоята компания.
— Твоят крал ли? — попита Сийнуин. — И кой е този крал?
Тя много добре знаеше чии войници бяха нападнали дома й тази нощ, щитовете им достатъчно ясно показваха това, но не искаше да улеснява Лавейн в нищо.
— Крал Ланселот — отговори Лавейн. — Крал на белгите и крал на Думнония.
Сийнуин придърпа наметалото около себе си.
— И какво иска крал Ланселот от мен? — попита тя. Зад нея, в пространството зад замъка, осветено донякъде от горящия склад, се виждаха и други копиеносци на Ланселот. Бяха взели конете от конюшните ми и сега наблюдаваха сблъсъка между Сийнуин и Лавейн.
— Тази нощ, лейди — обясни Лавейн — моят крал си взе булка.
Сийнуин вдигна рамене.
— Значи няма нужда от мен.
— Булката, лейди, не може да даде на моя крал привилегиите, които се полагат на мъжа в брачната нощ. Вместо нея ти ще трябва да доставиш удоволствие на моя крал. Отдавна му дължиш тази чест. Освен това — добави Лавейн — сега вече си вдовица. Имаш нужда от друг мъж.
Мускулите ми се изопнаха и Исса отново ме сграбчи над лакътя. Един от сакските гвардейци близо до Лавейн беше неспокоен и Исса безмълвно ми предлагаше да изчакаме докато се успокои.