Врагът на Господа

— Щом казвате, лейди — вдигнах рамене, без нито за миг да й повярвам. Разбирах обаче, че Моргана правеше всичко възможно, за да бъде и с едните, и с другите в тази криза, внезапно сполетяла Думнония. Ланселот протягаше ръце към трона, а някой се бе погрижил да изпрати Артур далеч от страната, докато кралят на белгите си свърши работата. Което е по-лошо, помислих си аз, някой бе изпратил Артур и мен в долината на Кадок и ни бе организирал засада там. Някой бе пожелал да ни види мъртви. А Сенсъм първи ни разкри убежището на Лайгесак и именно Сенсъм бе спорил с нас против предложението ни хората на Кунеглас да извършат ареста, сега пак Сенсъм стоеше пред Ланселот и пред трупа, осветен от нощните огньове. Надушвах лапите на мишия господар навсякъде в тази мръсна работа, макар да се съмнявах, че Моргана знае и половината от това, което бе извършил или планирал нейният съпруг. Тя бе твърде стара и мъдра, за да се зарази от религиозна лудост и поне се опитваше да намери безопасен път през натрупващите се ужаси.

— Закълни се, че Артур е още жив! — помоли ме тя.

— Той не умря в долината на Кадок — отговорих аз. — В това мога да се закълна.

Тя замълча за миг. Мисля, че плачеше под маската си.

— Кажи на Артур, че нямахме избор — промълви тя.

— Добре — обещах й аз. — Какво знаете за Мордред, лейди?

— Той е мъртъв — изсъска тя. — Бил убит по време на лов.

— Но ако са излъгали за Артур, защо да не са излъгали и за Мордред?

— Кой знае? — прекръсти се тя и ме дръпна за наметалото. — Ела — рязко каза тя и ни поведе покрай стената на църквата надолу към някаква малка дървена колиба. Някой бе затворен в там — чувах нечии юмруци да удрят по вратата, завързана с кожени ремъци.

— Трябва да вървиш при жена си, Дерфел — каза Моргана, докато се бореше с възела с единствената си ръка. — Динас и Лавейн тръгнаха привечер към твоята къща. Взеха копиеносци.

Обзе ме паника, която ме накара да разсека ремъка с върха на копието. Щом освободих вратата, тя широко се отвори и отвътре изскочи Нимю, вдигнала ръце с орлови нокти, готови да дерат и да разкъсват. Но щом ме позна, тя политна към мен, търсейки опора в тялото ми. Заплю Моргана.

— Върви, глупачке — озъби се Моргана срещу нея, — и помни, че съм те спасила от смърт днес.

Хванах ръцете на Моргана, изгорената и здравата, и ги вдигнах към устните си.

— Длъжен съм ви, лейди, за това, което направихте тази нощ.

— Върви, глупако — отвърна ми тя — и побързай!

Хукнахме покрай задната стена на църквата, покрай складовите помещения, колибите на робите, хамбарите, минахме забързани през плетената порта на селото и излязохме на пристана, където рибарите държаха тръстиковите си лодки. Взехме две от лодките и вместо с лодкарски прът забутахме леките съдове напред с копията си. Спомних си как в онзи далечен ден, когато бе убита Норуена, двамата с Нимю избягахме от Инис Уидрин по същия начин. Тогава, както и сега, бяхме тръгнали към Ърмидс хол, тогава, както и сега, бяхме бегълци в страна, превзета от врагове.