Врагът на Господа

Молех се на Гофанон, на Люло, на Бел, на Кернунос, на Таранис, на всички Богове, където и да бяха те, поне един от тях да се наведе от звездното царство към земята и да спаси семейството ми. Огнените езици заподскачаха още по-високо и заискряха над пламнал сламен покрив, а вятърът отнасяше пушека на изток през нещастната Думнония.

Щом Нимю свърши разказа си, всички замълчахме. Исса плачеше. Тревожеше се за Скарач, ирландското момиче, за което се беше оженил и се чудеше като мен какво ли бе станало с копиеносците, които бяхме оставили да пазят замъка. Те бяха достатъчно, за да се противопоставят на Динас и Лавейн и техните копиеносци. И въпреки това пламъците свидетелстваха за друго, а ние бутахме лодките напред колкото можехме по-бързо.

Щом наближихме чухме писъци. Бяхме само шестима, но не се поколебах нито за миг, нито пък се опитах да правя някакви маневри. Просто засилихме лодките нагоре по обраслия с дървета поток, който течеше край палисадата на замъка. Там скочихме на брега, точно до малката лодчица, която Гулидин, слугата на Мерлин, бе направил за Даян.

По-късно разбрах как се бяха развили събитията онази нощ. Гуилим, командващият копиеносците, оставени да охраняват дома ми в мое отсъствие, докато ние с Артур бяхме на север, видял далечния дим на изток и предположил, че се задават неприятности. Поставил всичките си хора по местата и обсъдил със Сийнуин възможността да се натоварят на лодките и да се скрият сред мочурищата, които се намираха зад блатото. Сийнуин казала не. Малейн, друидът на брат й, дал на Даян някаква отвара от листа, която смъкнала температурата, но детето все още било твърде слабо, освен това никой не знаел какво означава видяният пушек, не дошли и вестители с каквото и да било предупреждение. Затова Сийнуин изпратила двама копиеносци на изток да разберат какво става и зачакали зад дървената палисада.

Паднала нощта, но новини нямало. Все пак нощта донесла известно успокоение, защото малцина копиеносци биха се решили да пътуват по тъмно. Сийнуин решила, че опасността от нападение през нощта е по-малка отколкото през деня. Стоели зад палисадата, гледали пламъците в Инис Уидрин отвъд блатото и се чудели какво ли означават, но никой не чул как конниците на Динас и Лавейн навлезли в съседната гора. Далеч от къщата те слезли от конете, завързали юздите им за дърветата и после под бледата светлина на полускритата зад облаци луна запълзели към палисадата. Гуилим разбрал, че замъкът е нападнат едва когато хората на Динас и Лавейн щурмували портата. Двамата разузнавачи на Гуилим не се върнали, в горите нямало часовои и врагът бил на крачка от портата, когато в замъка вдигнали тревога. А портата не бе някаква здрава порта. Тя беше висока не повече от човешки бой. Първите нападатели се втурнали към нея без ризници, копия и щитове и успели да се изкатерят по нея, преди хората на Гуилим да се съберат. Стражите на портата се сражавали и убивали. Но не могли да избият всички. Някой от тези първи нападатели успели да вдигнат лоста на портата и отворили на тежковъоръжените копиеносци на Динас и Лавейн. Десет от тези копиеносци се числели към Сакската гвардия на Ланселот, останалите били белги, заклели се да служат на своя крал.