Тревожна кръв [bg]

– Това изобщо не съм го знаела! – възкликна, шокирана, Ана.

– Не, разбира се. Ти беше на пет години – тросна се Рой. Обърна се отново към Страйк и Робин. – Бащата на Луиз се бе заел самостоятелно да проучва живота на Крийд. Отишъл бе на всяко място, където Крийд някога е живял или работил, и бе разговарял с всеки, признал, че го е познавал. Беше отправил петиция до Мерлин-Рийз, тогавашния секретар на вътрешните работи, да му позволи да копае на възможно най-много набелязани места. Човекът не беше съвсем с ума си – допълни Рой. – Тогава видях какво може да стори с теб непрестанното живеене с това. Обсебеността бе превзела цялото му съществуване. Искаше да се разрушават сгради, да се бутат стени, да се изложат на показ основи. Да се разкопаят полета, където някога може да се е движил Крийд. Да се претърсват дъната на реки, за които някогашен съученик на Крийд бе споменал, че е ходил да лови риба. Тъкър цял се тресеше, като се мъчеше да ангажира мен и Улфсън, който беше шофьор на камион, да се присъединим към него в телевизионна кампания. Предлагаше да се приковем с вериги към парапета на Даунинг Стрийт, та да попаднем в новините... Бракът му се беше разпаднал, беше в лоши отношения с останалите си живи деца. Крийд бе запълнил целия му живот.

– И ти не пожела да помогнеш? – попита Ана.

– Ако – заговори тихо Рой – той разполагаше с някаква конкретна улика, с материално доказателство, свързващо Марго и Крийд...

– Четох как си помислил, че едно от колиетата в сутерена може да е било...

– Ако ще събираш информация от търсещи сензация издания, Ана...

– Защото ти толкова много ме улесняваше да разговаряме за майка ми, нали? – парира го Ана.

– Ана – пошепна отново Синтия.

– Медальонът, който намериха в сутерена на Крийд, не беше на Марго. Би трябвало да го знам най-добре, защото аз ѝ го подарих – каза Рой.

Устните му трепереха и той ги стисна.

– Само още няколко въпроса, ако не възразявате – побърза да се намеси Страйк, преди Ана да е казала още нещо. Решен беше да осуети по-нататъшен конфликт, стига да бе възможно. – Може ли да поговорим за Уилма, чистачката, която е работила и в медицинската служба, и тук, в дома ви?

– Беше идея на Марго да я наеме, но не беше много добра – каза Рой. – Жената си имаше лични проблеми и Марго смяташе, че решението ще е да печели повече пари. След изчезването на жена ми тя напусна. Просто не се появи повече. Не беше някаква загуба. Чух по-късно, че я уволнили и от медицинската служба. За дребни кражби.