Тревожна кръв [bg]

Безмилостните дъждове продължиха и през февруари. На пети ужасно мощна буря връхлетя Юга. Хиляди домове останаха без електричество, срина се част от вълнолома, предпазващ железопътната линия Лондон – Югозапад, огромни площи селскостопанска земя бяха потопени под вода, пътищата се превърнаха в реки, във вечерните новини показваха полета, подобни на морета със сива вода, и къщи, до половина затънали в кал. Премиерът обещаваше финансова помощ, екипите за спешни действия помагаха на откъснатите сред наводненията, а Джоун, блокирана на нейния хълм над потопения във вода Сейнт Моус, бе лишена от обещаното гостуване на Страйк и Луси, защото не можеха да стигнат до нея нито по шосе, нито с влак. Страйк давеше чувството си за вина, че не бе тръгнал за Корнуол, преди лошото време да му отнеме тази възможност, като работеше дълги часове и спеше много малко. Мазохистично избра да покрива двойни смени, тъй че Баркли и Хъчинс да могат да вземат неползваните си почивни дни заради предишните му посещения при Джоун. Вследствие на това Страйк, а не Хъчинс, седеше в беемвето си под непрестанния дъжд пред къщата на Елинор Дийн в Стоук Нюингтън в сряда вечерта следващата седмица и Страйк бе този, който видя мъж в спортен екип да чука на вратата ѝ и да бъде пуснат вътре.

Страйк чака през цялата нощ мъжът да се покаже отново. Накрая в шест сутринта той излезе на още тъмната улица с длан, закрила долната част на лицето му. Страйк, който наблюдаваше през очила за нощно виждане, зърна Елинор в удобен подплатен пеньоар да му маха за довиждане. Мъжът с анцуга бързо влезе в ситроена си, все така с ръка пред лицето си, и отпраши в южна посока.