Тревожна кръв [bg]

– Ами беше леко смутена – отвърна Синтия. – Всеки би бил в такава ситуация, нали? Засмя се и подхвърли: „Просто любопитствах“, след което се изниза покрай мен навън.

– Боже мили – изпъшка Рой Фипс и поклати глава. – Кой ги е назначил тези хора?

– Тя наистина ли само гледаше – пожела да узнае Робин, – или според вас е влязла, за да...

– О, не мисля, че беше взела нещо – отговори Синтия. – На Марго нищо не ѝ е липсвало след това, нали? – обърна се тя към Рой.

– Не, но е трябвало да ми го кажеш още на мига – тросна се Рой.

– Не исках да създавам неприятности. Ти бездруго... Ами… беше стресиращ ден.

– Относно човека, който уж я е видял – припомни Страйк и разправи от трета ръка на семейството историята на Чарли Ра­мидж, който беше твърдял, че е забелязал Марго да се разхожда из гробището на църква в Лемингтън Спа. – ... Робин е разговаряла с вдовицата на Рамидж, която в общи линии потвърждава разказа му, макар да не може да се закълне, че е ставало дума за Марго, а не за друга изчезнала жена. Случаят, изглежда, не е съобщен в полицията, та исках да попитам знаете ли за някакви връзки на Марго с Лемингтън Спа.

– Никакви – отвърна Рой, а Синтия поклати глава.

– Благодаря ви – каза Страйк. – И като сме на темата, дали бих­ме могли да минем през другите такива случаи в списъка?

Робин отгатваше стратегията на Страйк. Колкото и болезнена за присъстващите в стаята да бе идеята, че Марго още може да е жива, Страйк искаше да започне интервюто от гледна точка, която не предполагаше убийство.

– Жената от бензиностанцията в Бирмингам, майката в Брайтън, разхождащата куче в Истборн – издекламира Рой, преди Страйк да е успял да заговори. – Откъде накъде ще се разкарва да шофира коли и да разхожда кучета? Ако е изчезнала по свое желание, очевидно не би искала да бъде намерена. Същото се отнася и за броденето из гробища.

– Вярно е – отвърна Страйк. – Но има един случай...

– Уорик, да – каза Рой.

Съпрузите се спогледаха. Страйк чакаше. Рой остави на масата пред себе си чашата и чинийката и отправи поглед към дъщеря си.

– Сигурна ли си, че искаш това, Ана? – попита смълчаната си дъщеря. – Напълно ли си сигурна?

– А ти как мислиш? – тросна се тя. – Защо според теб съм наела детективи? За развлечение?

– Е, добре тогава – каза Рой. – Този конкретен случай прив­лече вниманието ми, защото бившият приятел на жена ми, мъж, на име Пол Сачуел, e от Уорик. Това е мъжът, с когото тя... се бе срещнала отново, преди да изчезне.

– О, за бога – изсмя се остро Ана, – ти наистина ли си мислеше, че не знам за Пол Сачуел? Знам, естествено!

Ким постави ръка върху крака на съпругата си, било за утеха или като предупреждение – трудно бе да се прецени.

– Никога ли не си чувал за интернет или за вестникарски архив, татко? Виждала съм смехотворната снимка на Сачуел с косматите му гърди на показ и медальоните. Знам, че майка ми е седнала на по питие с него три седмици преди изчезването си! Но е било само едно питие...