Каин и Авел [bg]

— Ами сега! — засуети се тя. — Съсипах ти персийския килим.

— Остави! — отвърна той, сетне пак я притегли към себе си и понечи да смъкне ципа на роклята й.

Мелани разкопча ризата му и както я целуваше, той се опита да я смъкне, но копчетата за ръкавели му пречеха, затова предпочете да помогне на младата жена да си съблече роклята. Тялото й не бе загубило нищо от красотата си, беше си точно такова, каквото Авел го помнеше, с тази разлика, че се бе поналяло. Какви стегнати гърди, какви дълги крака! Той се отказа да се бори с една ръка с копчетата за ръкавели, пусна Мелани и започна да се съблича, съзнавайки, че до прелестното й тяло сигурно изглежда доста грозноват. Надяваше се да е вярно онова, което бе чел за неустоимото въздействие на богатите мъже върху жените. Мелани го погледна, но за разлика от едно време не се смръщи. Авел я замилва нежно по гърдите и пораздалечи бедрата й. Персийският килим се оказа по-удобен от леглото. Сега бе ред на младата жена да се опита да се съблече, докато се целуват. Накрая и тя се отказа, отдръпна се и свали всичко, освен — по молба на Авел — жартиерите и найлоновите чорапи.

Чу я да стене и си даде сметка, че много отдавна не е изпитвал подобна наслада, а после и колко бързо е преминала тя. Известно време и двамата мълчаха — едвам си поемаха дъх.

Накрая Авел прихна.

— Защо се смееш? — попита го Мелани.

— А, просто така — отвърна той.

Всъщност се бе сетил за думите на доктор Джонсън колко смешна е всяка поза и колко мигновена — всяка наслада.

Легна отстрани на Мелани, а тя положи глава върху рамото му. Той с изненада усети, че вече не му се иска да лежи до младата жена, и се запита как ли да се отърве от нея, без да се държи грубо.

— Не мога да остана цяла нощ, Авел, утре сутринта имам важна среща и трябва да поспя поне малко. Само това оставаше да ми личи, че съм прекарала нощта на персийски килим.

— Наистина ли трябва да си тръгваш? — възкликна уж разочаровано той, макар че всъщност се зарадва.

— Съжалявам, скъпи, но се налага.

Тя стана и отиде в банята.

Авел я загледа как се облича, помогна й и да си вдигне ципа. Беше много по-лесно да го закопчае на спокойствие, отколкото да го разкопчава в суматохата. Преди да си тръгне, й целуна галантно ръка.

— Надявам се да се видим скоро — излъга я.

— И аз — рече Мелани, макар и да бе усетила, че Авел не е искрен.

Той затвори вратата и отиде при телефона до леглото.

— В коя стая е отседнала госпожица Мелани Лерой?

Известно време администраторката мълча, чуваше се как прехвърля регистрационните карти. Авел забарабани припряно по масичката.