Каин и Авел [bg]

— Разбира се, че ще почакам. Когато си готова, ела в ресторанта на моята маса. След час удобно ли ти е?

Тя се усмихна, за да покаже, че е съгласна, и тръгна след пиколото към асансьора.

Авел се отби в ресторанта, за да провери дали на масата има цветя, мина и през кухнята да види какво да поръча на Мелани. Накрая вече нямаше какво да прави и се видя принуден да седне. Усети се, че току си поглежда часовника и извръща очи към вратата на ресторанта. Мелани позакъсня, но се оказа, че си е струвало Авел да чака. Беше неотразима, когато влезе в дълга прилепнала рокля, която заблещука на светлината. Оберкелнерът веднага я доведе на масата на Авел. Той стана да я посрещне, а келнерът отвори бутилка отлежало шампанско „Круг“ и напълни двете чаши.

— Добре дошла, Мелани — вдигна чашата Авел. — Радвам се да те видя в „Барон“.

— Аз пък се радвам да видя „Барон“ — отвърна младата жена, — особено в такъв празничен ден.

— В смисъл?

— Прочетох в „Ню Йорк Поуст“ каква пищна вечеря си дал и как си рискувал живота си, за да спасиш ранените край Ремаген. Докато пътувах насам от гарата, не можах да откъсна очи от вестника. Изкарали са те пръв герой.

— Поизхвърлили са се — отвърна Авел.

— Не те познавам като особено скромен, значи всичко до последната дума е истина.

Той й наля още една чаша шампанско.

— Да ти призная, Мелани, винаги ме е било малко страх от теб.

— И таз добра, Барона да го е страх от някого! Нещо не ми се вярва.

— Е, не съм южняк, както сама изтъкна преди време, скъпа.

— И сега постоянно ми го натякваш — усмихна се дяволито тя. — Ожени ли се за своята млада полякиня?

— Да, ожених се.

— И бракът ти щастлив ли е?

— Не бих казал. Жена ми вече е на четирийсет години, надебеля и изобщо не ме привлича.

— Само не ми казвай и че не те разбира — рече Мелани и от тона й пролича, че е останала доволна от онова, което е чула.

— А ти намери ли си съпруг? — поинтересува се Авел.

— О, да. Омъжих се за истински южняк.

— Честито.

— Миналата година се разведох… Съдът определи доста добра издръжка.

— Съжалявам! — рече Авел, явно и той бе доволен. — Още малко шампанско?

— Да не се опитваш да ме прелъстиш, Авел?

— Ще изчакам да си изядеш супата, Мелани. Дори поляците имигранти първо поколение имат някакви задръжки, макар че наистина е мой ред да прелъстявам.

— В такъв случай нека те предупредя, Авел, че след развода не съм спала с мъж. Не че няма мераклии. Обратното, прекалено много похотливи ръце, а обич — никаква.