Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 228
Перейти на страницу:

— Не може да бъде! Защо ще го правят?

— Руснаците настояваха всички славяни да бъдат репатрирани колкото после да ги изтребят или поробят. Онези, които оцеляха по чудо при Хитлер, бяха избити от Сталин. Мога да докажа, че брат ми е бил цял месец в американския сектор.

— Той изключение ли е, или има и други като него? — поинтересува се Авел.

— Не, не е изключение, има много други — отвърна Шимановски, без да дава воля на чувствата си. — Стотици хиляди. Може би дори милион. Според мен така и няма да узнаем истинския им брой. Съмнявам се американците да са съхранили някакви документи от операцията.

— Защо никой не говори за това? Всички ще се ужасят, ако разберат, че ние, американците, сме изпращали освободените концлагеристи на сигурна смърт в Русия.

— Няма доказателства, от операцията не са се запазили никакви документи. Марк Кларк, Бог да го поживи, не се е подчинил на заповедта, някои от концлагеристите са били предупредени от приятелски настроени военни и са успели да се измъкнат, преди американците да ги пратят в лагерите. Сега обаче мълчат като гроб и няма да си признаят за нищо на света. Сред онези, които не са извадили такъв късмет, е и брат ми. Всъщност било каквото било, вече е твърде късно.

— Но американският народ трябва да научи истината. Ще създам комитет, ще издам брошури, ще държа речи. Конгресът със сигурност ще ни послуша, ако обясним какво точно е станало.

— Според мен, барон Розновски, тази лъжица е прекалено голяма дори за вашата уста.

Авел стана от стола.

— Не, не ви подценявам, приятелю. Но вие явно не сте наясно с начина на мислене на световните водачи. Щатите са се съгласили да предадат онези несретници, защото го е поискал Сталин. Сигурен съм, и през ум не им е минавало, че ще последват съдебни процеси, трудови лагери и екзекуции. Но сега вече навлизаме в следващото десетилетие, никой ли няма да признае, че косвено са виновни? Не, няма и след сто години. Дотогава всички, освен шепа историци, ще са забравили, че Полша е дала във войната повече жертви от която и друга държава на белия свят, включително Германия. Надявах се да стигнете до неизбежния извод, че трябва да участвате по-пряко в политиката.

— Мислил съм за това, но още не съм решил как да го направя.

— Имам мнение по въпроса, бароне, затова ще държим връзка. — Старецът се изправи бавно и прегърна Авел. — Междувременно не жалете сили, борете се всячески за нашата кауза, само не се изненадвайте, ако се натъкнете на затворени врати.

Веднага щом се върна в „Барон“, Авел вдигна телефона и каза на телефонистката да го свърже с кабинета на сенатор Пол Дъглас. Беше от Демократическата партия, бе спечелил в Илинойс именно благодарение на партийния апарат в Чикаго и досега винаги беше откликвал на молбите на Авел, тъй като помнеше, че в избирателния му окръг живее най-многобройната полска общност в страната. За избирателите на сенатора сред поляците отговаряше Адам Томашевич, негов сътрудник.

— Здравейте, Адам. Безпокои ви Авел Розновски. Искам да обсъдя със сенатора нещо много тревожно. Можете ли да ми уредите среща?

— Днес, господин Розновски, сенатор Дъглас отсъства от града. Сигурен съм, че когато се върне в четвъртък, ще поговори на драго сърце с вас. Ще го помоля да ви се обади. Да му кажа ли за какво става въпрос?

— Да. Като поляк ще ви бъде интересно. Научих от сигурни източници, че американските власти в Германия са спомогнали поляците, освободени от нацистките лагери, да бъдат пращани в завзети от Съветския съюз територии, после мнозина от тези полски граждани са били откарани в руски трудови лагери и оттогава от тях няма ни вест, ни кост.

Известно време мъжът в другия край на линията мълча.

— Ще предам на сенатора, щом се върне, господин Розновски. Благодаря, че се обадихте — каза Адам Томашевич.

В четвъртък сенаторът не се свърза с Авел. Не опита да го направи и в петък, събота и неделя. В понеделник сутринта Авел отново се обади в кабинета му. И този път вдигна Адам Томашевич.

— О, да, господин Розновски — подхвана той и Авел едва ли не усети как се изчервява. — Сенаторът остави съобщение за вас. Нали знаете, твърде зает е, Конгресът има да приема куп закони, преди да излезе в почивка. Сенаторът ме помоли да ви предам, че ще се свърже с вас при първа възможност.

— Обяснихте ли му за какво става въпрос?

— Да, разбира се. Помоли да ви уверя, че слухът, който сте чули, не е нищо повече от антиамериканска пропаганда. Сигурен е в това. Добави, че се е допитал до човек от Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и е разбрал от него, че са получили заповед да не пращат на изток никой от концлагеристите в американската зона.

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)