Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Когато влезе в униформата на подполковник в хотел „Барон“, не го позна никой. Как да го познаят? Когато преди две години го бяха видели за последно, още младежкото му лице не бе набраздено с дълбоки бръчки, от които личеше, че войната е оставила и върху него своя отпечатък.

Авел се качи с асансьора на четирийсет и втория етаж, където се намираше кабинетът му, но мъжът от охраната му каза твърдо, че е сбъркал етажа.

— Къде е Джордж Новак? — попита Авел.

— В Чикаго, подполковник — отвърна човекът.

— Свържете ме с него по телефона — заръча мъжът в униформа.

— За кого да предам, че го търси?

— Авел Розновски.

Мъжът от охраната се разбърза.

По пукащата линия се чу гласът на Джордж, който се зарадва много на Авел. Той веднага усети колко е хубаво, че се е върнал у дома. Реши да не остава за през нощта в Ню Йорк, а да хване самолета и да се прибере в Чикаго, отстоящ на цели хиляда и триста километра. Взе със себе си осъвременените отчети на Джордж да се запознае с тях по време на полета. Убеди се с очите си колко напред е дръпнала хотелска верига „Барон“ по време на войната. Бе очевидно, че докато Авел е отсъствал, Джордж се е справял добре. Авел не можеше да се оплаче. Заместникът му бе работил предпазливо и печалбите все още бяха високи, тъй като голяма част от персонала бе мобилизирана. Въпреки това хотелите бяха останали пълни заради постоянното придвижване на хора из страната. Авел реши, че незабавно трябва да назначи нови служители, докато другите хотели не са го изпреварили и не са привлекли най-добрите специалисти, завръщащи се от фронта.

Когато пристигна на летището в Чикаго, Джордж вече го чакаше на изхода. Почти не се беше променил, може би бе понапълнял и оплешивял. Близо час си разказваха един през друг какво са преживели за последните три години и накрая на Авел му се стори, че изобщо не е отсъствал. Винаги щеше да бъде благодарен, че на „Черната стрела“ се е запознал със своя пръв заместник.

Джордж обаче бе безмилостен, когато подметна, че сега Авел куца по-силно, отколкото преди войната.

— Ти си най-прочутият хром в хотелиерския бизнес — взе го на подбив той. — Сега как ще стоиш на куц крак?

— Само един поляк може да изтърси такава простащина — тросна се Авел.

Джордж го погледна някак гузно, досущ пале, спастрено от господаря си.

— Слава богу, че познавам този поляк простак, на когото оставих всичко, докато си разчиствах сметките с швабите — добави Авел, за да заглади положението.

Преди да се прибере вкъщи, не устоя на изкушението и огледа хубаво чикагския „Барон“. Заради оскъдицата по време на войната лустрото на лукса се бе поизносило. Той забеляза доста неща, които плачеха за ремонт. Те обаче щяха да почакат. Авел изгаряше от нетърпение да види жена си и дъщеря си. Тогава го връхлетя първият удар. През последните три години Джордж почти не се бе променил, затова пък Флорентина вече беше навършила единайсет години и се бе превърнала в красиво момиче, а Зофя, макар и трийсет и осем годишна, бе надебеляла, беше остаряла и бе облечена като последната повлекана.

Двамата не знаеха как да се държат един с друг и след броени седмици Авел си даде сметка, че отношенията им никога вече няма да са същите, както преди. Зофя почти не полагаше усилия да го заинтригува или да покаже, че се гордее с постиженията му. На Авел му беше криво, че жена му не се интересува от него, и се опита отново да я приобщи към живота си, уви — безуспешно. Тя бе доволна само когато си стоеше у дома и нямаше нищо общо с хотелска верига „Барон“. Той се примири, че Зофя няма да се промени никога, и се запита докога ли ще й остане верен. Бе направо прехласнат по Флорентина, но жена му, погрозняла и надебеляла, го оставяше равнодушен. Авел избягваше да прави любов с нея, а и да правеше, си мислеше за други жени. Не след дълго започна с повод и без повод да бяга от Чикаго и от умърлушеното лице на Зофя, върху което се четеше укор.

Пак тръгна на дълги обиколки по хотелите, на които през ваканциите водеше и Флорентина. Първата половин година след завръщането си в Щатите посети всички хотели от веригата, точно както навремето, след смъртта на Дейвис Лерой, когато я бе поел. За година те отново отговаряха на високите му изисквания, на него обаче пак му се прииска да завоюва нови и нови територии. На следващото тримесечно заседание на управителния съвет уведоми Къртис Фентън, че отдел „Маркетинг“ му е препоръчал да построи хотел в Мексико и в Бразилия и вече търсят парцели, на които да започнат строежа.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?