Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Ами ако се е променил, Уилям? Все пак са минали двайсетина години, откакто си е имал работа с теб.

— Ал Капоне може би щеше да се промени, ако го бяха оставили да си излежи присъдата. Човек никога не може да бъде сигурен. И аз вече не знам какво да мисля.

Кейт не добави нищо, Уилям обаче се вслуша в съвета й и се ограничи с това да следи внимателно тримесечните доклади, изготвяни от Тадиъс Коен, и да се надява, че интуицията на жена му не я е подвела.

28.

Хотелска верига „Барон“ спечели много от следвоенния разцвет в американската икономика. За пръв път от двайсетте години човек можеше да натрупа бързо пари — в началото на петдесетте хората вече започнаха да вярват, че сега това ще трае дълго. Но Авел не се задоволяваше само с финансовите успехи. С годините се притесняваше все повече за мястото на Полша в следвоенния свят и смяташе, че успехът не му позволява да е страничен наблюдател на онова, което става на шест хиляди и четиристотин километра. Как се беше изразил Павел Залески, консулът на Полша в Турция? А, да, че Авел може би ще доживее деня, когато родината му отново ще възкръсне от пепелищата.

Той правеше всичко по силите си, за да повлияе на Конгреса на САЩ и да го убеди да е по-настъпателен и да не се примирява с това, че Русия държи в желязна хватка сателитите си от Източна Европа. Докато гледаше как марионетните правителства се сменят едно подир друго, Авел започна да си мисли, че е рискувал напразно живота си. Запретна се да лобира сред политиците във Вашингтон, да се среща с журналисти, да дава вечери в Чикаго, Ню Йорк и други градове, където живееха много преселници поляци, докато всички не започнаха да слагат знак за равенство между Чикагския барон и полската кауза.

Доктор Теодор Шимановски, навремето професор по история в Краковския университет, помести в списание „Фрийдъм“ огромен материал, който бе посветен на „Битката за признание“, водена от Авел, и това го накара да се свърже с вече възрастния професор и да го попита с какво още може да помогне. Когато влезе в кабинета на Шимановски, бе изумен колко крехък изглежда старецът и същевременно колко яростен е в убежденията си. Той посрещна Авел много радушно и му наля водка „Данциг“.

— Барон Розновски — каза, докато му подаваше чашата, — отдавна се възхищавам на устрема, с който години наред отстоявате нашата кауза, и макар че не бележим особен напредък, вие сякаш не губите надежда.

— Защо да губя? Винаги съм смятал, че в Щатите е възможно всичко.

— Аз обаче се опасявам, бароне, че именно мъжете, на които се опитвате да повлияете, са допуснали това да се случи. Няма да си мръднат и пръста, за да освободят народа ни.

— Не ви разбирам, професоре — призна си по-младият мъж. — Защо да не ни помогнат?

Професорът се облегна на стола.

— Сигурно знаете, бароне, че американските войски са получили изричната заповед да не продължават настъплението на изток и да оставят руснаците да заграбят възможно най-много от Централна Европа. Патън щеше да навлезе в Берлин много преди руснаците, но Айзенхауер му е наредил да отстъпи назад. Колкото до самия Айзенхауер, той е получил такава заповед именно от нашите водачи във Вашингтон — същите, които се опитвате да убедите да върнат в Европа американските войски и оръжие.

— По онова време обаче те не са знаели в какво ще се превърне СССР. Тогава руснаците ни бяха съюзници. Признавам, през 1945 година се показахме прекалено слаби и направихме много отстъпки, но не американците предадоха полския народ.

Шимановски пак се облегна, затвори уморено очи и чак тогава каза:

— Жалко, барон Розновски, че не познавахте брат ми. Миналата седмица ми съобщиха, че преди половин година е умрял в съветски лагер като онзи, от който сте избягали.

Авел пристъпи към стареца, за да му изкаже съболезнованията си, той обаче го спря с ръка.

— Не, не казвайте нищо. Били сте в лагерите, знаете какво е там. Би трябвало пръв да разберете, че състраданието вече е неуместно. Докато другите дремят, бароне, трябва да променим света. — Известно време Шимановски мълча. — Именно американците пратиха брат ми в Русия.

Авел го погледна изумен.

— Американците ли? Как е възможно? Ако брат ви е бил пленен в Полша от руските войски…

— Брат ми не е бил пленяван в Полша. Беше пуснат от германски лагер край Франкфурт. Американците го държаха един месец, после го предадоха на руснаците.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?