Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игрите на Палача [bg]
Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Палача [bg]

Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят. Наричат го Палача. А играта му току-що започна…
1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 228
Перейти на страницу:

Терористите имаха богат избор от възможности за нападение. Мястото бе толкова леснодостъпно, че ако човек не е много наясно с нещата — за нещастие това не можеше да се каже за Килмара — би си помислил, че има някаква клопка или в противен случай, просто да се откаже от идеята за нападение от чисто спортсменство с мотива, че мишената просто няма никакъв шанс. Дори и канализацията, макар че Килмара не би могъл да разбере тези терористи, които биха използвали канализацията, за да влязат при условие, че има далеч по-хигиенични начини, дори тя, не бе обезопасена.

Килмара затвори папката с отвращение. Не му достигаха хора, за да блокира главните пътища, но това пък беше абсолютно изключено, защото ако затвореше само единият от тях, щеше да откъсне южната част на Дъблин от северната. Не можеше да използва войската, за да обгради мястото, защото бюджетът не го позволяваше. Не можеше не само да осигури пълна, но дори и частична безопасност на посолството и то срещу малка, добре въоръжена терористична група. А срещу седемдесет добре обучени и въоръжени терористи, усилията му биха изглеждали направо жалки.

Оставаше му само да се надява на късмета си. Въздъхна и отново отвори папката. Явно имаше истина в това, че колкото повече време отделиш на нещо, толкова по-добри са резултатите. Запита се дали същото важи и за другата страна и заключението никак не му хареса.

В крайна сметка положението бе следното: първо, той бе длъжен да се подчини на заповедите, второ, от всичките шейсет рейнджъри приблизително една трета бяха зачислени за денонощна охрана на посолството и като се имаше предвид, че се сменяха два пъти дневно, това означаваше, че почти всичките му бойци бяха заети, трето, действаха противно на целите си — вързани на едно място чакаха да ги нападнат, вместо да стоят настрана и да могат да действат по свое усмотрение, четвърто, тренировъчният им режим бе изцяло нарушен (рейнджърите стреляха по няколко часа дневно, за да поддържат високите си стрелкови умения), пето, самият той бе изцяло ангажиран, за да провежда тая тъпа операция и шесто, само един Бог знаеше какво става другаде през това време.

Идиотска работа.

* * *

След като прекара още една нощ в къщата на Килмара, отпочинал и доволен, Фицдуейн си тръгна за в къщи.

Предната вечер Шейн се бе обадил да каже, че няма да се прибира и че къщата е на тяхно разположение.

— Наше? — бе попитал Фицдуейн, галейки гърдите на Етен.

— Просто се досетих — каза Килмара сухо.

Фицдуейн се засмя:

— Ще се женим.

— Време беше — каза Килмара. — Трябва да бягам — след две минути се обади пак. — Не забравяй какво ти казах — добави той. — Влюбените са опасни — имат склонност да забравят околния свят.

— Не се чувствам в опасност — каза Фицдуейн.

— Щях да съм по-спокоен, ако се чувстваше. Когато се прибереш, ми се обади по радиото. Можеш да говориш спокойно.

Като затвори телефона Фицдуейн се замисли. Етен го докосна с език:

— Обърни ми внимание.

Той не чака втора покана.

* * *

Херкулесовите Колони, или както напоследък бе по-известен, Гибралтарският пролив, е като кост в гърлото за всеки моряк.

Ако човек за момент остави настрана местното население, което възлизаше на около двадесет и осем хиляди души, живеещи на парче земя колкото паркинг, щеше да открие, че Гибралтар представляваше сбор от апаратура за наблюдение, оръжия, една издълбана скала, военни и горили.

Въпреки че там изобилстваха шпиони, хора, горили и достатъчно апаратура, не бе чудно, че италианският кораб „Сабин“ за превоз на добитък, който пътуваше от Либия за Ирландия, за да натовари животни, предназначени за ритуално клане в Триполи, на минаване през пролива на Гибралтар, бе засечен от бреговата охрана, но това не породи никакви съмнения.

Търговията на добитък между Ирландия и Либия бе добре известна. Бяха виждали кораб „Сабин“ не един път. Единственото необичайно нещо, което би могло да предизвика коментари, но не ги предизвика, бе това, че този път „Сабин“ не спря в Гибралтар да бункерова. Явно екипажът е рискувал да го направи в Триполи, нещо, което капитанът на кораба никога не би повторил, освен ако не е на ръба на отчаянието.

Ако случайно някой бе обърнал внимание на това, биха му отговорили, че всичко е въпрос на договореност и биха допълнили отговора с характерен жест на броене на пари. Това щеше да е напълно достатъчно.

1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)