Игрите на Палача [bg]

— Горкото момче — каза Етен.

— Хайни Рауфман ли е този, когото наричаш Мечката? — попита Мъроу.

— Като го видиш, ще разбереш защо.

— Хубаво ще бъде в замъка да има хора — каза Етен. Откакто бяха пристигнали, тя го оглеждаше с очите на бъдеща стопанка, Фицдуейн осъзна, че в живота му ще настъпят много повече промени, отколкото бе предполагал. Вярно, стените на замъка бяха претрупани с препарирани животински глави, оръжия и картини, но какво друго можеше да очаква човек от един замък? Това, което може би минаваше през главата на Етен, не му се понрави особено.

Етен го погледна:

— Дантелени завеси на прозорците — каза тя — и тапети на цветя.

— Само през трупа ми.

— Май ще трябва да изляза — каза Мъроу, без да помръдне. Целта му бе да върне разговора на първоначалната тема.

Фицдуейн го познаваше достатъчно добре.

— Какво си намислил, старче?

Мъроу внимателно обмисли думите си.

— Онези хлапаци от училището, които се занимават с онова нещо, какво става с тях?

— Нямаше кой знае какъв задоволителен резултат — каза Фицдуейн, — но при удара, който училището понесе, е съвсем разбираемо. Директорът получи информацията събрана от рейнджърите и от полицията, за това, което става. Вероятно е бил шокиран, но след като е размислил, е предпочел да приеме това по-скоро като проява на силно развито въображение у възпитаниците си. Бил е загрижен да не допусне повече неприятностите, да навредят на реномето на училището. Казал е, че ще се справи с положението, както той си знае. На края на срока и ще бъде благодарен на полицията, ако не се намесва повече. В края на краищата, не е престъпление човек да се облича като Човека-вълк и да тича из гората, ако това му харесва. Така или иначе, не можаха да разберат кои са участвали в ритуала, заснет от рейнджърите.

— А тогава как ще обяснят случката с обезглавената ни коза и следите от жертвоприношението, които откри? — попита възмутено Мъроу. — И това ли е проява на силно развито въображение?

Фицдуейн пресуши чашата си.

— Не, разбира се, но съществува и въпросът с доказателствата, а никой не желае да се стига до разследване на училището. То привлича значителни средства за областта, а напоследък реномето му доста се пропука. Мисля, че полицията почувства, че няма смисъл да насилва нещата.

Мъроу премисли чутото. Етен бе заспала в креслото си пред камината. Мъроу стана.

— С една дума, всичко приключи.