Игрите на Палача [bg]

Насреща му стоеше Етен.

— Господи, боже мой! — възкликна той.

Етен се усмихна:

— Беше идея на Шейн — каза тя, — полковникът много го бива за сводник — сведе поглед към пушката. — Доста неща ми каза, но едва сега разбирам какво е имал предвид.

Фицдуейн осъзна, че все още държеше пушката насочена към нея. Свали я, вдигна предпазителя и леко я остави на пода.

— Хюго, добре ли си? — попита тя разтревожено. — За Бога, кажи нещо, бял си като платно.

Фицдуейн вдигна глава към нея, радостта бе изписана на лицето му.

— Ку-ку! — каза той.

Етен бе с дънки, пъхнати в ботушите и мек пуловер. Усещаше парфюма й. Тя отмести пушката с крак и коленичи до него.

— Този път ще останеш ли по за дълго? — тихо каза тя. Свали пуловера и блузата си. Беше без сутиен. Имаше хубави стегнати гърди с добре оформени зърна. Гласът й бе станал дрезгав. Сложи ръце на раменете му и го бутна да легне. Той не се възпротиви.

— Войникът се завръща от война. Къде беше? Как е той? — тя разкопча колана му, разтвори ципа и постави ръката си на слабините му. — Майка ми ми казваше, никога да не слагам нищо в устата си, без да зная откъде идва — докосна го с език. — Къде е било малкото момче? — после вдигна очи и добави: — Всъщност виждам, че вече не е малък — изу ботушите си и свали, дънките, после легна по корем на килима и го подкани. Фицдуейн застана отзаде й и прекара ръка по гърба й, после бавно го обходи с устни, слизайки все по-надолу. Тя започна да стене от удоволствие, но той продължи така, докато вече сам не можеше да издържа, обърна я по гръб и я облада.

Когато свършиха, той я прегърна и нежно я притисна. Целуна я по челото и каза:

— Знаеш ли, тази година срещнах много самоуверени жени.

Етен лежеше, сложила глава на ръката му.

— Разкажи ми за Ерика — усмихна се тя закачливо.