Игрите на Палача [bg]

Фицдуейн обмисли внимателно отговора си:

— Палачът винаги действа с някаква измама — каза той най-накрая. — Щях да съм много по-спокоен, ако бяха открили тялото му. Данните от зъболекарския архив може да са подменени. От друга страна, самият аз бях там и не виждам как би могъл да избяга. Не е възможно да е излязъл жив от подобен пожар. Значи трябва да е мъртъв и не смятам да прекарам заслужената си почивка в тревоги какво може да се случи. Всичко може да се случи. Притеснявам се от това, което ще се случи.

— Доказателствата сочат, че Палачът е мъртъв — каза Килмара, — но няма гаранция, че многобройните му отряди ще се саморазпуснат или ще се захванат с плетива. Не забравяй, че той е действал чрез много автономни групировки и няма да се учудя, ако за лидерското място не се явят няколко нови кандидата. Друго, което не ми дава мира, е обесването на Руди фон Графенлауб и още няколко странни случки на твоя остров. Там има много богати хлапаци, а Палачът никога не действа самоцелно. Има данни за не едно отвличания, организирани от него. Дали пък Руди и странно облечените му приятели не са били подготвяни, за да подпомогнат отвличането на всички от училището? Мястото е достатъчно уединено, а родителите, които пращат децата си в „Дрейкър“ са много по-богати, отколкото си мислиш.

— Здравец — каза Фицдуейн сънливо. — Какво?

— Непрекъснато изскача оттук-оттам по някое стръкче здравец — на татуировките, в записките на Айво, а в апартамента на Ерика думата беше написана на стената. Обаче, убий ме, не знам какво означава това.

Килмара пресуши чашата си и се зачуди дали има смисъл да продължава разговора, Фицдуейн почти дремеше. Но тъй като времето, с което разполагаше, бе съвсем ограничено, той реши, че трябва да опита.

— Остави сега цветята — каза сухо той. — Има още няколко неща, които трябва да обсъдим — и отново напълни чашата на Фицдуейн.

Усилието да държи чашата си, без да я разлее, накара Фицдуейн да се съсредоточи. Почти се разсъни.

— И които искаш да ми кажеш, нали? — каза той услужливо.

— Моят приятел, министър-председателят — започна Килмара, — се опитва да ни прецака.

— Не си ли мислил за друга работа? Не ми е ясно какво толкова ти харесва да работиш за един политик, който е готов да ближе задника на всеки, щом така му е изгодно. Делани е говедо и такова ще си остане.

Килмара изцяло споделяше мнението на Фицдуейн, но сега това не беше от значение.

— Един добър наш приятел от Мосад — макар че не всички са ни приятели, ми каза за една бойна група от около седемдесет елитни терористи, базирани в Либия, които са обучени да направят нещо много неприятно за нас тук.