Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игрите на Палача [bg]
Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Палача [bg]

Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят. Наричат го Палача. А играта му току-що започна…
1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 228
Перейти на страницу:

Навън плющеше дъжд и духаше доста силен вятър, твърде необичаен за сезона. Двойните прозорци и дебелите завеси почти поглъщаха шума, само от време на време вятърът злобно изсвирваше в комина. Седяха пред камината, пиеха кафе и уиски и пушеха пури.

Фицдуейн все още не можеше да се отърси от преживяното в Берн. Чувстваше се преуморен. Като го видя в какво състояние е, Килмара умишлено бе отложил вечерята за по-късно, за да може да поспи, но дори и няколкочасовият сън не бе успял да го освободи от напрежението.

Чу как един часовник удари полунощ.

— Ама че време за сериозни разговори — каза Фицдуейн.

Килмара се усмихна.

— Съжалявам, но времето ми изтича и е много важно да говоря с теб.

— Давай тогава.

— Палачът — каза Килмара. — Да започнем със смъртта му.

— Палачът — повтори Фицдуейн замислено. — Толкова много различни имена, но най-странното е, че все още продължавам да мисля за него като за художника Саймън Балак.

— Продължават да изскачат още имена и личности — осведоми го Килмара. — Има и някакъв Уитни. Най-вероятно името е заимствано от един русокос и дълго оплакван агент на ЦРУ в Куба, който му е бил приятел. Изглежда Лодж все пак е истинското му име. Всички биографични данни съвпадат или поне такова е мнението на психиатрите. Чете ли материалите, които ни изпратиха от ЦРУ?

Фицдуейн кимна. Помнеше описанието за Лодж от кубинския му период — много умно, наплашено и самотно малко момче, което в последствие се бе превърнало в гений-психопат. Смяташе, че не им бяха предоставили всичко — ЦРУ никак не обичаха да говорят за Куба.

— Ще го наричаме Палачът — каза Фицдуейн. — Така или иначе пресата вече използва това прозвище: „Убит е най-опасният терорист. Огромен успех за обединените усилия на полицията на Берн и Бундескриминалампт. Палачът намира смъртта си.“

— Е, полицията в Берн трябваше да каже нещо на пресата — каза Килмара. — Не може, след като са обърнали част от града в зона на бойни действия и сринали с основи цяло каре, да не дадат поне някакво обяснение. Хайде, разкажи ми подробно всичко. Искам да навляза в положението. Палачът може да е мъртъв, но това не означава, че бойните му групи са унищожени. Един приятел от Мосад ми подшушна някои неща, които никак не ми харесват.

— От Мосад? — изгледа го Фицдуейн.

— Аз попитах пръв — каза Килмара.

Когато Фицдуейн свърши Килмара каза:

— С една дума, не си видял как убиват Палача.

— Не — каза Фицдуейн. — След като Паулус извика „Земпах“ и застреля Лестони, всичко се случи много бързо. Просто приключи за секунди. Последно видях как Балак се насочва към дъното на ателието. Стрелях по него няколко пъти, но не вярвам да съм го улучил. След това нахлу атакуващият отряд и Мечката с идиотския си танк. Когато отново отворих очи, вече бях в „Тиефенау“ и тогава ми казаха как е свършило всичко. Хората от атакуващия отряд са видели Балак да се измъква от ателието през една врата в задния край. Засипали са го с всичко възможно, без ядрено оръжие и тогава е избухнала някаква вградена термична бомба и подпалила цялата сграда. Цялото каре изгоряло до основи, а когато останките се охладили достатъчно, влезли и намерили няколко трупа. Палачът бил разпознат по зъбите. Явно се е опитал да унищожи архивите на зъболекаря, но се оказа, че той предвидливо държал копие от тях в банков сейф.

Както и да е, според официалните власти, с Палача е свършено. Последната седмица отговарях хиляда пъти на хиляда въпроса, а вечер се напивахме с Мечката. И ето ме сега тук.

— Защо Паулус фон Бек е извикал „Земпах“? — попита Килмара озадачено.

Фицдуейн се усмихна:

— Любов, чест, дълг. Всеки от нас мотивира действията си по някакъв начин.

— Не те разбирам.

— Рода фон Бек са част от аристокрацията на Берн. Паулус е смятал, че е осквернил семейната чест и противопоставяйки се на Палача е единственият начин да измие позорното петно. Когато войските на Наполеон нахлули в Швейцария, се разразила битката при Земпах. Защитниците на Берн били победени, но за сметка на това спасили честта си. Един от героите от тази битка се е казвал фон Бек.

Килмара вдигна вежда и поклати опечалено глава. Огледа Фицдуейн замислено и после каза:

1 ... 166 167 168 169 170 171 172 173 174 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)