По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Трябва да знаем със сигурност какво е открил генерал Макнаб.
— Сър, мислех първо да говоря с генерал Макнаб, после да се върна във Филаделфия.
— Ще ти трябва цял един ден, за да отидеш и да се върнеш, Чарли. А аз съм съгласен със секретаря по отбраната, че трябва да бъдеш в Браг. Каквото и да се случи, ще бъдат намесени и „Грей Фокс“. Може би дори всичките сили на „Делта“. Трябва да си там, ако не по някаква друга причина, то за да си близо до центъра на събитията и да ми докладваш.
— Да, сър. Съгласен съм. И съм съгласен, че ако отида с някоя от авиокомпаниите, пътуването ще е прекалено дълго и че ние не разполагаме с толкова време, но…
— Да, не разполагаме с много време — прекъсна го секретар Хол. — Утре, в четири следобед, полицейският комисар ще каже на кмета каквото знае. И дори не искам да си помисля какво ще стане, когато това се случи.
— Да, сър. Но ако разполагах със самолет, бих могъл да отида до Филаделфия и да се върна за няколко часа.
— Имам нужда от самолета си тук — каза спокойно Хол, като с това отговори на въпроса, който очакваше да последва. — Затова и той не се забави в Браг, когато те остави.
— Мога да намеря самолет, сигурен съм, но имам нужда от разрешение той да кацне в „Поуп“.
— За какво говориш? Да не би да искаш да кажеш, че сам ще наемеш самолет?
— Не, сър. Моето семейство има самолет. Мога просто да го взема назаем, ако не е на ремонт, например.
— Мислиш, че е важно?
— Да, сър. Мисля. Мога също така да имам нужда от него, за да се срещна с Кенеди.
— Къде е той?
— Не знам, сър — каза Чарли и се чувстваше удобно, защото наистина не знаеше дали Кенеди му е казал истината, а не можеше да предава информация, в която не е сигурен. — Но очаквам да ми се обади пак всеки момент.
— Ще трябва да предам тази последна информация за самолета на ФБР, а когато го направя, те ще запитат къде е Кенеди.
— Радвам се, че наистина не знам, сър.
— О’кей, Чарли, ще се обадя на секретар Бидърмън и ще му кажа да получи разрешение за теб.
— Благодаря.
— Изчакай минутка, Чарли. Мисля, че има вероятност поне един, а може би и повече от онези „крале на армията“…
— „С–12“? — каза Чарли.
— … във Форт Браг. Ще накарам Бидърмън да уреди да използваш един от тях. А мога да го накарам да ти уреди и реактивен самолет на военновъздушните ни сили.
— Сър, това ще причини проблеми, които ще започнат с разпространението на различни слухове. Наистина бих искал да имам, както биха казали полицаите, самолет без отличителни белези.
— Но достатъчно бърз ли е самолетът на семейството ти? Времето тече.
— Да, сър. Самолетът е „Лиърджет 45XR“.
Кастило чу как Хол шумно изпусна въздух.
— И ще вземеш назаем такъв самолет? Всеки път, когато си помисля, че няма с какво да ме изненадаш, ти го правиш. О’кей, Чарли. Направи, както искаш. Но е по-добре да ми дадеш регистрационните номера на самолета.
— Исусе, не ги знам! — каза Чарли, после незабавно се поправи. — Не, знам ги. Летях с него до Балтимор, точно преди да замина за Ангола. Пет-нула-седем-пет.
— „Лиърджет 45 XR“, 5075 — повтори Хол. — Нещо друго, Чарли?
— Ще видя дали мога да взема назаем някоя от радиостанциите на „Грей Фокс“ — каза Чарли. — От сигурните.
— Мога да накарам Бидърмън да уреди и това, ако искаш.
— Мисля, че хората на „Грей Фокс“ ще откажат дори на него, докато генерал Макнаб не одобри — каза Чарли. — Да видим какво мога да постигна сам.
— Както кажеш. Ти ще се обадиш. Срещна ли някакви затруднения с някого там? Струва ми се, че дочух…
— Не, сър. Генерал Гонзалес дори ми остави помощника си, за да получа всичко, от което имам нужда.
Гледаше капитан Брустър, докато говореше.
— Добре. Дръж ме в течение, Чарли.
— Да, сър, разбира се.
Прекъсна връзката и набра друг номер.
— Мария — каза след миг на испански, — тук е Карлос. Знам, че е късно, и се надявам да не съм те събудил, но наистина трябва да говоря с Фернандо.
Видя изненадата, изписана по лицето на капитан Брустър, като го чу да говори на испански, и се запита колко ли испански знае помощникът на генерал Гонзалес.
„Вероятно говори испански. Или поне упорито се опитва да го научи. Мъдър ход, като се има предвид, че името на генерала е Гонзалес и той обича да говори на испански.“
— Какво има, гринго? — запита доста сънено Фернандо Лопес.
— Фернандо, имам нужда от самолета — каза Кастило.
Последва едва доловимо колебание, преди Фернандо да отговори:
— Ако ти се занимаваш с адвокатите и службите по летищата, добре дошъл на борда, гринго. Знаеш го.
— Искам да кажа, че имам нужда от него веднага. Тази вечер.