Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Сбогом, мили приятели. Щеше да е много по-позорно, ако бях загинал от тъмните замисли на Тиберий или от гнева на Калигула, отколкото сега от глупашката доверчивост на Клавдий, предаден от жената, която обичах, и от приятеля, на когото вярвах. Защото бил уверен, че Попея и Вителий са му скроили този процес.

След два дни поканих Сципион да вечеря с мене и го запитах как е жена му, с което тактично исках да му дам да разбере, че ако той все още обича Попея и е в състояние да й прости, аз съм готов да не се занимавам повече с тази история.

— Тя е мъртва, Цезаре — отговори той и се разплака, скрил лице в ръцете си.

Семейството на Азиатик, Валериевците, за да очистят себе си от тези негови предателски думи, се видели принудени да подарят на Месалина Градините на Лукул като предложение за сключване на мир: макар естествено да не го подозирах по онова време, но истинската причина за смъртта на Азиатик бяха тези Градини. Осъдих братята Петра и ги екзекутирах, а сестрите Трисгония веднага след това се самоубиха. Що се отнася до Асарион, изглежда, подписал съм и неговата смъртна присъда: но направо не си спомням. Когато наредих на Палас да го предупреди, че ще го съдя, научих, че вече бил екзекутиран, и Палас ми показа присъдата, която явно не беше подправена. Единственото обяснение ми се струва това, че Месалина или пък Полибий, който е бил нейно оръдие, са мушнали смъртната присъда между други незначителни присъди, които е трябвало да подпиша, и аз съм си сложил подписа, без да я прочета. Сега вече знам, че твърде често са ме изигравали по този начин: че са се възползували от влошеното ми зрение (дотолкова бях зле, че трябваше да спра да чета на изкуствена светлина) и са ми прочитали на глас вместо официалните доклади и писма за подпис измислици, които не са имали нищо общо с написаното.

Приблизително по същото време Виниций умря от отрова. Няколко години по-късно научих, че бил отказал да легне с Месалина и че отровата му я дала тя; наистина умря на другия ден, след като бе вечерял в двореца. Твърде възможно да е било така. Тъй сега Виниций, Винициан и Азиатик, тримата, които се бяха предложили за императори вместо мен, бяха мъртви и за смъртта им на пръв поглед бях виновен единствено аз. Но аз самият бях чист пред съвестта си. Винициан и Азиатик бяха без съмнение предатели, а Виниций, казвах си, е загинал случайно. Ала Сенатът и народът са познавали Месалина по-добре от мене и са мразели мен заради нея. Това е била невидимата стена между тях и мен, но никой не е намерил смелостта да ми го каже.

В резултат на острата реч, която произнесох във връзка с Азиатик на едно от заседанията, на което на Сосибий и Криспин бяха гласувани парични награди за техните заслуги. Сенатът доброволно ми отстъпи правото единствено аз да давам разрешение на сенаторите за напущане на Италия под какъвто и да било предлог.