Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Къде?
А Ак Йола отговори:
— Към Фанагория, а оттам ти ще тръгнеш с ханския кораб към Константинопол.
Аспарух се събуди и попита:
— Защо?
Ак Йола отговори:
— Да занесеш на новия ромейски император нашите дарове.
Аспарух попита:
— Нали там е Шаргакаг?
Ак Йола отговори:
— Така повели ханът.
Аспарух вече се беше изправил и дооправяше пояса си. И той каза на Ак Йола:
— Да вървим при баща ми, хана.
Но Ак Йола, който беше коленичил до спящия Аспарух, също се изправи и като поклати глава, каза:
— Тръгваме направо към Фанагория. Такава е повелята на хана.
И Ак Йола протегна напред дланта си с тънки пръсти като лапа на птица; и в нея лежеше прорязаното надве сребърно-златно яйце на ханския знак. Аспарух добре знаеше какво пише на него: „Той е все едно, че съм аз. Слушай и се подчинявай.“ И Аспарух усети, че се сблъсква като с мека, но непреодолима стена. И не помисли, че насреща му стои човешка воля, която, макар и твърда, може да се победи, а помисли, че това е волята на съдбата. И тъй като вече две луни беше живял с предчувствието, че ще се случи нещо страшно и непоправимо и след като чакаше това предчувствие да се сбъдне, той — Аспарух, беше се приготвил за удар. Приличаше на човек, който предварително се е напил с билки против болка и затова болките пристигат до него притъпени и далечни. И ето — ударът дойде и Аспарух го прие. Но той все пак попита, преди дори да помисли:
— Нима няма да видя баща си?
Ак Йола каза:
— Ще го видиш, когато се върнеш.
И като усещаше в лунната нощ погледа на Аспарух, макар да виждаше само тъмните ями на орбитите му, Ак Йола каза:
— Синко, ти ще видиш баща си. Казвам ти го аз — Ак Йола. И жрецът го каза.
А като чу за жреца, Аспарух попита:
— Не бива ли да видя жреца?
И Ак Йола каза:
— Той остана при Кубрат и не можа да дойде.
А жрецът се беше уплашил и не посмя да застане пред Аспарух, за да се прости с него.
И Ак Йола каза:
— Жрецът ми заръча да ти кажа — слушай и запомняй: „Мекото побеждава твърдото. И в света няма нищо по-меко и по-нежно от водата и от жената. А те са непобедими. Удари водата — и тя ще се събере над дланта ти. И ако влезеш в жената, пронизваш я — но ще се срещнеш с нея твърд, а ще си отидеш победен.“ И жрецът ми заръча още да ти кажа: „Сине Аспарух, ти си щастлив, че не те е размекнала дори майчина милувка. Пази се от жените.“
Аспарух стоеше с наведена глава. И нищо не каза — само се обърна и тръгна към коня си. На Ак Йола се стори, че Аспарух няколко пъти отвори и затвори клепки, като че ли в окото му беше попаднала прашинка.
22.
Те яздиха цяла нощ и Ак Йола и Аспарух можеха да яздят още през целия ден, защото Ак Йола като че ли не познаваше умората, а пък мъката на Аспарух беше по-силна от всяка умора. Но с тях яздеха и други хора, затова спряха да починат и да оставят конете да се отъркалят.
Ак Йола каза на Аспарух:
— Можеш ли да отгатнеш тайната на коня ми Азман? Защо никой кон в степта не може да го стигне?
Аспарух си помисли, че Ак Йола иска да го разсее и като знае колко Аспарух обича конете, иска да му покаже своя кон призрак. Но Аспарух не усещаше благодарност.
И Ак Йола накара своята кобила да тича в тръс около малкия стан. А дулусците на Ак Йола и хората от свитата на Аспарух гледаха и мълчаха. Но мълчеше и Аспарух. Той веднага видя, че конят на Ак Йола има по-дълга крачка от обикновен кон — как обаче я прави, не разбра. И Аспарух каза на Ак Йола:
— Моля те, нека конят ти се отдалечи, да го видя отдалеч.
И като присви очи, Аспарух с премрежен поглед гледаше коня, за да го превърне в сянка. А мършавият кон се носеше леко като призрак в кръг около лагера. И Аспарух каза:
— Гръбнакът е. Конят има не конски гръбнак, а гръбнак, гъвкав като на гепард. Конят се извива и може да изтегли задните си нозе по-напред, за да се отхвърли по-далеч. И предните си нозе протяга по-напред. На другите коне копитата на задните нозе стигат до средата на туловището, а на тоя кон стигат дори до гърдите. А как е станало така, не проумявам.
И Ак Йола просия целият и каза:
— Наистина си отгледан от коне. Майката на моя кон беше на един киргизки вожд. Подари ми я, защото умираше. И тогава ми каза тайната й. Когато се роди тази кобила, почнах да извивам гръбнака й, ден след ден, и да я уча да прави неща, които не правят коне, а котки. И ето — виж, няма кон да я стигне.
И с подсвиркване Ак Йола извика кобилата си, а тя дойде при него и сложи глава на рамото му. Ак Йола попита:
— Искаш ли да яздиш коня ми?
Аспарух не беше видял, нито чул Ак Йола да е позволил на друг човек дори да се докосне до коня. И си помисли каква ли гордост и радост би изпитал преди няколко месеца, ако Ак Йола тогава беше казал тези думи. А сега му беше безразлично — и той искаше да се уедини и да прочете отново плача на Гилгамеш. И пергаментът с плача пареше на гърдите му. Но той каза: