Последният довод на кралете [bg]

— Това ще да е тя — промърмори Дау.

— Не ми харесва това пеене — прошепна Кучето. — Звучи като магия.

— А ти какво очакваше? Кучката е шибана вещица. Ще заобиколя отзад.

— Не, стой… — понечи да го спре Кучето, но Дау вече се отдалечаваше с предпазливи стъпки в другата посока.

— Мамка му. — Кучето последва миризмата в тунела и пеенето се усили. От арката на входа отстрани се просмукваше светлина и двамата с Мрачния спряха до нея, опряха гърбове в стената и Кучето надзърна предпазливо вътре.

Стаята имаше възможно най-страховития вид, който можеше да се очаква от подобно помещение. Тъмно и без прозорци, с още три входа на овалните стени. Единствената светлина идваше от мангал в далечния му край, от който съскащите въглени хвърляха тъмночервени отблясъци и бълваха противната сладникава миризма. Навсякъде бяха пръснати буркани и стъкленици, снопове треви и пръчки, а от гредите на тавана висяха изсушени цветя и хвърляха странни сенки по стените, като от полюшващи се на бесилото тела.

Над мангала, с гръб към Кучето стоеше жена. Слабите й бели ръце бяха разперени настрани и лъщяха от пот. По тънките й китки блестяха златни гривни, а дългата й черна коса беше разпиляна по гърба. Кучето може и да не разбираше думите от песента, но можеше да се досети, че работата й не беше чиста.

Мрачния вдигна лъка и го погледна въпросително. Кучето поклати глава и тихо извади ножа си от канията. Не искаше да разчита на това, че щеше да умре веднага от стрелата, а веднъж пронизана, кой я знаеше на какво беше способна? А студената стомана в гърлото не оставяше нищо на случайността.

Двамата започнаха да се промъкват тихо зад гърба й. Въздухът в стаята беше горещ и гъст като блатна вода. Кучето пристъпваше внимателно, като се стараеше да не диша дълбоко, беше сигурен, че ако го направеше, вонята щеше да го задуши. Потеше се или просто въздухът в стаята се полепваше на капки по кожата му, но което и да беше, само след няколко крачки беше плувнал във вода. Избираше предпазливо пътя си между пръснатите безразборно боклуци по пода — кутии, вързопи, бутилки. Намести пръсти около влажната дръжка на ножа, фиксира погледа си между плешките на жената, там, където първо щеше да забие ножа…

Единият му крак закачи празен буркан и той се изтърколи с тракане по пода. Жената извърна рязко глава и песента й секна. Имаше изпито, бледо като на удавник лице и черна боя около дръпнатите очи — сини и студени като океана.