Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
се съпротивляваше, а Себастиан наблюдаваше онова, което се разиграваше пред него. По
лицето му се четеше черна ярост, а устните му се движеха. Клеъри не бе сигурна дали се
моли, ругае или изрича думите на друго заклинание.
— Пусни ме, ти…
Себастиан се обърна; изражението му всяваше ужас — нещо средно между зла усмивка и
ръмжене.
— Накарай я да млъкне, Джейс.
Все така без да пуска Клеъри, Джейс каза:
— Наистина ли просто ще си стоим тук и ще ги оставим да ни защитават? — Той посочи с
брадичка редиците на нефилимите.
— Да — отвърна Себастиан. — С теб сме от прекалено голямо значение, за да рискуваме да
пострадаме.
Джейс поклати глава.
— Това не ми харесва. Другите са твърде многобройни. — Той източи врат, за да погледне
над тълпата. — Ами Лилит? Не може ли да я призовеш, за да ни помогне?
— Какво, тук? — В гласа на Себастиан имаше презрение. — Не. Освен това сега тя е твърде
слаба, за да ни помогне особено. Някога бе в състояние да покоси цяла армия, ала онази
долноземна отрепка със знака на Каин разпръсна съществото й из бездната между световете.
Да се появи и да ни даде от кръвта си е всичко, на което е способна в момента.
— Страхливец — изплю се Клеъри. — Превърна всички тези хора в свои роби, а сега дори не
се биеш, за да ги защитиш…
Себастиан вдигна ръка, сякаш се канеше да я зашлеви с опакото на дланта си. На Клеъри й се
искаше да го направи, тук, пред очите на Джейс, ала вместо това по устните на брат й
пробяга ехидна усмивка и той свали ръка.
— И ако Джейс те пусне, ти ще се хвърлиш в боя, така ли?
— Разбира се…
— На чия страна? — Себастиан направи една бърза крачка към нея и вдигна Пъкления
бокал. Клеъри видя какво има вътре. Макар мнозина да бяха пили от нея, кръвта изобщо не
бе намаляла. — Повдигни главата й, Джейс.
— Не! — Клеъри удвои усилията си да се откопчи. Джейс сложи ръка под брадичката й, ала
на Клеъри й се стори, че усеща лека нерешителност в допира му.
— Себастиан — каза той. — Не…
— Сега — заповяда Себастиан. — Не е нужно да оставаме тук. Ние сме тези, които имат
значение, не това пушечно месо. Доказахме, че Пъкленият бокал действа. Ето кое е важното.
— Той сграбчи Клеъри за предницата на роклята. — Но ще ни бъде много по-лесно да
избягаме, без тази тук да пищи, рита и раздава юмруци през цялото време.
— Можем да я накараме да пие по-късно…
— Не — изръмжа Себастиан. — Задръж я неподвижно. — И той долепи Бокала до устните
на Клеъри, мъчейки се да ги разтвори. Стиснала зъби, тя се съпротивляваше яростно. — Пий
— свирепо изсъска Себастиан; толкова ниско, че Джейс надали можеше да го чуе. — Казах
ти, че преди тази нощ да е отминала, ще правиш каквото поискам. Пий. — Черните му очи
потъмняха още повече и той така натисна Бокала, че поряза долната й устна.
Клеъри усети вкус на кръв, докато посягаше назад. Сграбчи Джейс за раменете, използвайки
тялото му, за да се оттласне и да изрита с все сила. Чу как роклята й изпращя и се скъса
отстрани, когато краката й се забиха в ребрата на Себастиан. Ударът му изкара въздуха и той
залитна в същия миг, в който Клеъри отметна глава. Разнесе се силен пукот и черепът й се
блъсна в лицето на Джейс. Той изкрещя и охлаби хватката си достатъчно, за да успее Клеъри
да се отскубне. Без да поглежда назад, тя се хвърли в битката.
Мая тичаше по каменистата земя, светлината на звездите прокарваше хладни пръсти през
козината й, силните миризми на битката връхлитаха чувствителния й нос — кръв, пот и
мирис на черна магия, наподобяващ вонята на изгорена гума.
Глутницата се бе разпръснала из цялото поле, скачаше и убиваше със смъртоносни зъби и
нокти. Мая се държеше близо до Джордан, не защото се нуждаеше от защитата му, а защото
бе открила, че рамо до рамо се бият по-добре и по-ефективно. Досега бе участвала само в
една схватка (тази в равнината Брослинд), която бе истински хаос от демони и долноземци.
Тук, в Бурен, воюващите страни бяха далеч по-малобройни, но нефилимите на мрака бяха
страховит противник, размахващи мечовете и камите си с ужасна, мълниеносна сила. Пред
очите на Мая един слаб мъж бе отсякъл с късата си кама главата на вълк насред скока му и
вълкът се бе сгромолясал на земята като обезглавено човешко тяло, окървавено и
неразпознаваемо.
Още докато Мая си го мислеше, пред тях с Джордан се извиси ловец на сенки с алени