Защитения

***

– Значи, си сигурна, че го искаш? – попита я Джизел на сутринта.

– Трябва да отида – отвърна Лийша. – Твърде много работа се е струпала на Вика и Дарси.

Джизел кимна.

– Роджър изглежда смята, че той ще те води – каза тя.

– Е, това няма да стане – отвърна Лийша. – Ще наема вестоносец.

– Стяга си багажа цяла сутрин – каза Джизел.

– Едва е оздравял – каза Лийша.

– Ба! – разсмя се Джизел. – Минаха вече почти три месеца. Цяла сутрин не съм го видяла да ползва бастуна. Мисля, че просто си е търсил причина да се навърта около теб още малко.

Лийша се ококори.

– Мислиш, че Роджър...?

Джизел сви рамене.

– Просто казвам, че не всеки ден се среща мъж, който ще се изправи срещу ядроните заради теб.

– Джизел, аз съм достатъчно стара, за да му бъда майка! – отвърна Лийша.

– Брей! – подигра ù се Джизел. – Ти си само на двадесет и седем, а Роджър твърди, че е на двадесет.

– Роджър твърди много неща, които не са истина – каза Лийша.

Джизел отново сви рамене.

– Ти казваш, че нямаш нищо общо с майка ми – започна Лийша, – но и двете успявате да намерите начин да превърнете всяка трагедия в разискване на моя любовен живот.

Джизел понечи да отговори, но Лийша вдигна ръка, за да я спре.

– Моля да ме извиниш – каза тя. – Имам да си търся вестоносец.

Напусна стаята разгневена, а Роджър, който подслушваше на вратата, едва успя да се махне от пътя и погледа ù.

***

Благодарение на активите на баща си и на спечеленото от Джизел, Лийша успя да изтегли от Банката на херцога сто и петдесет мливарийски слънца. Подобна сума надхвърляше всякакви мечти на обикновения анжиерски селянин, но вестоносците не рискуваха живота си за клатове. Тя се надяваше, че ще ù стигнат, но думите на Роджър се оказаха пророчество или проклятие.

Пролетната търговия течеше на пълни обороти и дори най-некадърните вестоносци получаваха поръчки. Скот беше извън града, а секретарят на Гилдията на вестоносците направо отказа да ù помогне. Най-доброто, което можеха да ù предложат, беше човека за на юг другата седмица, което означаваше след цели шест дена.

– За това време мога да стигна и пеша до там! – извика тя на чиновника.

– В такъв случай по-добре тръгвайте – саркастично отвърна той.

Лийша преглътна гнева си и се отдалечи с тежки стъпки. Помисли си, че ще полудее, ако трябва да чака още една седмица. Ако баща ù умреше през тези шест дена...

– Лийша? – провикна се глас.

Тя се спря на място и бавно се обърна.

– Наистина си ти! – извика Марик и закрачи към нея с разтворени обятия. – Нямах представа, че все още си в града!

Шокирана, Лийша му позволи да я прегърне.

– Какво правиш в дома на гилдията? – попита Марик и се отдръпна, за да се наслади на гледката. Все още беше красив, с неговите вълчи очи.

– Трябва ми превоз до Хралупата на дърваря – каза тя. – В селото върлува чревна инфекция и имат нужда от помощта ми.

– Предполагам, че бих могъл да те заведа – каза Марик. – Ще трябва да помоля един, който ми длъжник, да ме замести за пътуването до Речен мост утре, но това едва ли ще е проблем.