Защитения

Под това прикритие, госпожа Джизел и първият страж се втурнаха към тях. Джизел помогна на Лийша, докато стражът хвана човека, изгубил съзнание. Страхът им вдъхна нови сили и те бързо преминаха останалото разстояние. Прибраха се в лечебницата и залостиха вратата.

***

– Този е мъртъв – каза Джизел с хладен тон. – Бих се обзаложила, че е мъртъв от повече от час.

– Едва не се жертвах за мъртвец? – възкликна стражът със счупен глезен.

Лийша не му обърна внимание и отиде при другия ранен.

С неговото кръгло, луничаво лице и слаба фигура, той приличаше повече на момче, отколкото на мъж. Бе станал жертва на побой, но все още дишаше, а и сърцето му беше силно. Лийша незабавно се захвана с прегледа, разряза разноцветните му дрехи и започна да го проверява за счупени кости, както и да издирва раните, които напояваха костюма му с кръв.

– Какво се е случило? – Джизел попита ранения страж, докато преглеждаше счупения му глезен.

– Връщаме се, ‘начи, от последната обиколка – каза стражът през стиснати зъби – и ги намираме ей тея двамата, жонгльори, ако се съди по външния им вид, лежат на пътя. Требва да са ги обрали след шоуто. И двамата беха живи, ама не беха добре. Вече се беше стъмнило, ама те немаше да изкарат до утре без да ги види билкарка. Спомних си за тая лечебница и се счупихме да тичаме, пък гледахме така да се движиме под стрехите, та да не ни забележат въздушките.

Джизел кимна.

– Постъпили сте правилно – каза тя.

– Кажете го т’ва на горкия Джонсън – каза стражът. – Създателю, какво ще кажа утре на жена му?

– Тази грижа ще я оставим за утре – отвърна Джизел и поднесе манерка към устните на човека. – Изпий това.

Стражът я погледна с подозрение.

– Какво е то? – попита той.

– Ще те приспи – отвърна Джизел. – Трябва да ти наместя глезена и повярвай ми, не искаш да си буден, докато го правя.

Стражът бързо изгълта отварата.

Лийша почистваше раните на по-младия, когато той се сепна от сън с внезапен хрип и се изправи в леглото си. Едното му око беше подуто и затворено, но другото беше ярко зелено и се стрелкаше наоколо.

– Джейкъб! – извика той.

Бясно се замята и бяха нужни усилията на Лийша, Кейди и последния страж, за да го върнат обратно в легнало положение. Той обърна едното си пронизително око към Лийша.

– Къде е Джейкъб? – попита той. – Добре ли е?

– По-възрастният мъж, когото намериха с теб ли? – попита Лийша и той кимна.

Лийша се поколеба и затърси правилните думи, но паузата ù беше достатъчно красноречива. Той извика и отново се опита да се освободи. Стражът здраво го закова за леглото и го погледна в очите.

– Видя ли кой ви направи това? – попита той.

– Той не е в състояние да... – започна Лийша, но човекът я прекъсна с яростен поглед.

– Тази нощ загубих човек – отвърна той. – Нямам време да чакам. – Обърна се отново към момчето. – Е? – попита той.

Момчето го погледна, а очите му се пълнеха със сълзи. Най-накрая поклати глава, но стражът не се отказа.