Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
И без друго, какво го очакваше в Анжие? Джейкъб вече го нямаше, а гилдията вероятно смяташе, че и той е мъртъв, което май беше за негово добро. “Отиди при стражите и теб ще обесят”, беше му казал Джейсън, но Роджър беше достатъчно умен, за да знае, че ако Златният Тон научи някога, че още е жив, Роджър никога повече нямаше да разказва историите си.
Погледна към пътя напред обаче и стомахът му се сви. Също като Щурчов скок, Земеделски пън беше само на ден път езда, но Хралупата на дърваря беше много по-далече, може би на четири нощи, дори с коня. Роджър никога не бе прекарвал повече от две нощи подред на открито, а и това му се случи само веднъж. Смъртта на Арик проблясна в съзнанието му. Щеше ли да го преживее, ако му отнемеха и Лийша?
– Добре ли си? – попита Лийша.
– Какво? – отвърна Роджър.
– Ръцете ти треперят – каза тя.
Той погледна към ръцете си на кръста ù и видя, че беше права.
– Нищо не е – успя да каже той. – Просто ми захладня изведнъж.
– Мразя да става така – каза Лийша, но Роджър едва я чу. Втренчи се в ръцете си и се опита да ги укроти със силата на волята си.
Ти си актьор!, смъмри се той. Изиграй смелчага!
Сети се за Марко Скитника, смелият пътешественик от историите му. Роджър бе описвал човека и бе изигравал приключенията му толкова много пъти, че всяка негова черта и всеки маниер му бяха до болка познати. Гърбът му се изправи, а ръцете му спряха да треперят.
– Кажи ми когато се измориш – каза той – и аз ще поема юздите.
– Мислех, че не си яздил досега – каза Лийша.
– Човек се учи в движение – каза Роджър, цитирайки репликата, която Марко Скитника изричаше всеки път, когато се натъкнеше на нещо ново.
Марко Скитника никога не се страхуваше да прави неща, които не е правил досега.
***
Когато Роджър хвана юздите, тръгнаха по-бързо, но дори така едва стигнаха Земеделски пън преди мръкване. Вкараха коня в конюшнята и влязоха в странноприемницата.
– Ти да не си жонгльор? – попита ханджията, като видя шарените одежди на Роджър.
– Роджър Полухват – каза той, – от Анжие и западните земи.
– Не съм те чувал – изсумтя ханджията, – но стаята ти е безплатна, ако направиш шоу.
Роджър погледна Лийша и когато тя сви рамене и кимна, той се усмихна и извади торбата с вълшебствата.
Земеделски пън представляваше шепа къщи и постройки, свързани с защитени дъсчени пътеки. За разлика от всяко друго село, което Роджър беше виждал, земеделци излизаха навън през нощта и ходеха свободно, макар и забързано, от сграда в сграда.
Тази свобода означаваше пълен салон, което доста се понрави на Роджър. Излезе на сцена за пръв път от месеци, но му идваше отръки и скоро накара цялата зала да пляска и да се смее на историите му за Джак Люспоусти и Изрисувания.
Когато се върна на мястото си, лицето на Лийша беше леко зачервено от виното.
– Ти си прекрасен – каза тя. – Знаех си, че си такъв.
Роджър засия и тъкмо щеше да каже нещо, когато двама мъже дойдоха при тях с огромно количество халби. Подадоха една на Роджър и една на Лийша.
– Едно благодарско за шоуто – каза човекът най-отпред. – То знам, че не е много...
– Чудесно е, благодаря – каза Роджър. – Моля ви, седнете при нас.
Той посочи към празните столове на масата. Двамата мъже седнаха.
– Какво ви води насам? – попита първият мъж. Беше нисък, с гъста дебела брада. Придружителят му беше по-висок, по-як и ням.
– Тръгнали сме към Хралупата на дърваря – каза Роджър. – Лийша е билкарка и ще им помага да се справят с чревната инфекция.
– Хралупата е доста далече – каза мъжът с черната брада. – Как ще издържите нощите?
– Не се бойте за нас – отвърна Роджър. – Имаме вестоноски кръг.
– Преносим кръг? – попита мъжът изненадано. – Т’ва трябва да ви е струвало сериозна пара.
Роджър кимна.
– Даже повече отколкото си мислиш – каза той.
– Е, ние няма да ви държим настрана от леглата ви – каза мъжът и заедно с придружителя си станаха от масата. – Ше искате рано да тръгнете.
Те се отдалечиха и се присъединиха към трети мъж на друга маса, а Роджър и Лийша довършиха питиетата си и се отправиха към стаята.
Двадесет и седма глава
Здрач
332 СЗ
– Вижте ме! Аз съм жонгльор! – каза единият от мъжете, кльофна на главата си шарената шапка със звънче и заподскача из стаята. Мъжът с черната брада се изсмя гръмко, но третията им другар, по-голям от другите двама взети заедно, не каза нищо. Всичките се усмихваха.