Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Всички си мечтаем понякога за това, миличка – каза Джизел, – и фантазията е доста приятна, докато си седиш и зяпаш в стената, но не можеш да ù възлагаш всичките си надежди.
Лийша стисна писмото в ръцете си и го смачка.
– Значи мислиш да се върнеш и да се омъжиш за този Гаред? – попита Джизел.
– О, Създателю, не! – извика Лийша. – Разбира се, че не.
Джизел изсумтя.
– Хубаво. Току-що ми спести усилието да те ударя по главата.
– Колкото и да копнее коремът ми за дете – каза Лийша, – ще си умра девствена, преди да позволя на Гаред да ми направи такова. Проблемът е, че той се нахвърля върху всеки мъж в Хралупата на дърваря, който се опита да ме докосне.
– Няма проблеми – каза Джизел. – Роди си децата тук.
– Какво? – попита Лийша.
– Хралупата на дърваря е в добрите ръце на Вика – отвърна Джизел. – Самата аз обучих момичето, пък и сърцето ù, тъй или иначе, вече е там.
Тя се наведе и сложи месестата си ръка върху тази на Лийша.
– Остани – каза тя. – Направи Анжие свой дом и поеми лечебницата, след като се оттегля.
Очите на Лийша се разшириха. Отвори уста, но от нея не излезе и звук.
– Колкото съм те научила аз през последните няколко години, толкова и ти мен – продължи Джизел. – На никой друг не бих поверила бизнеса си, та дори и Вика да се върне утре.
– Не знам какво да кажа – успя да изрече Лийша.
– За никъде не бързаме – отвърна Джизел и потупа ръката на Лийша. – Смея да твърдя, че въобще не смятам да се оттеглям скоро. Просто си помисли върху това.
Лийша кимна. Джизел разтвори обятията си, Лийша се хвърли в тях и силно прегърна по-възрастната жена. Когато се разделиха, някакъв вик отвън ги накара да подскочат.
– Помощ! Помощ! – изпищя някой.
И двете погледнаха към прозореца. Вече се беше стъмнило.
Да си отвориш капаците на прозорците през нощта беше престъпление, наказуемо с бой с камшик, но Лийша и Джизел не се подвоумиха да го направят и видяха към тях по дъсчената настилка да тичат трима градски стражи, двама от които носеха по един мъж.
– Здравейте, лечебницата! – извика водача им, щом съзря отворените кепенци на осветената стая. – Отворете вратата! Убежище! Убежище и лечение!
Лийша и Джизел се втурнаха едновременно към стълбите и едва не се претърколиха, докато бързаха да стигнат до вратата. Беше зима и макар майсторите по защитата на града да се трудеха усилено, за да поддържат отбранителната мрежа чиста от сняг, лед и сухи листа, по няколко въздушни демона неизменно си откриваха пролука всяка нощ, ловуваха бездомници и чакаха някой случаен глупак да се осмели да пренебрегне вечерния час и закона. Един въздушен демон можеше да се спусне като безшумен камък, да разпери ноктестите си крила и с внезапен замах да изкорми жертвата си, сетне да сграбчи тялото с долните си крайници и да отлети с него.
Двете отвориха широко вратата и застанаха да чакат на входната площадка мъжете да се приближат. Порталът беше защитен. Лечители и пациенти бяха в в достатъчна безопасност дори без вратата.
– Какво става? – извика Кейди, подала глава от балкона на втория етаж. Останалите чирачки се натрупаха зад гърба ù.
– Слагайте си отново престилките и бързо долу! – нареди Лийша и по-младите момичета се втурнаха да изпълняват.
Мъжете все още бяха далече, но тичаха с всички сили. На Лийша ù се сви стомаха, когато чу писъците в небето. Наоколо се въртяха въздушни демони, привлечени от светлината и врявата.
Стражите обаче, напредваха бързо и Лийша вече се надяваше, че ще пристигнат невредими, когато един от мъжете се подхлъзна на леда и падна на земята. Той извика, а пострадалият, който той носеше, се претърколи до дъсчената улица.
Стражът, който все още мъкнеше човек на рамото си, извика нещо на другия, приведе се напред и забърза крачка. Колегата му се втурна назад към падналия им другар.
Внезапното шляпане на кожени криле беше единственото предупреждение, преди главата на злощастния страж да се откъсне от тялото му и да се претърколи на дъсчения път. Кейди изкрещя. Още преди кръвта да заблика от разреза, въздушният демон изпищя и се метна към небето, завличайки във въздуха тялото на мъртвия човек.
Натовареният страж прекоси защитите и пренесе човека на сигурно място. Лийша погледна отново към човека навън, който се мъчеше да се изправи, и челото ù се напрегна в решителност.