Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Имаме свидетел, който твърди, че същата вечер ви е видял да отивате към колата си в девет часа — каза Хеги с тържествуващ тон.
— Свидетелят ви трябва да е объркал датата — отвърна Джаки. — Цяла вечер бях с Елен. Знам много добре, че съседите ми и без това ненавиждат хомосексуалисти, та биха склонили веднага да дадат инкриминиращи показания — това да не е още някой, подучен от вас?
Тони се поразмърда на стола си.
— Чухте отговора на клиентката ми. Ако нямате какво повече да ни кажете, настоявам да приключваме.
Хеги дишаше тежко.
— Моля ви за още минутка търпение, господин Донатело. Бих искал да ви запозная с едни свидетелски показания, които взехме вчера.
— Мога ли да ги видя? — попита Тони.
— Всяко нещо с времето си. Дениз?
Помощничката му отвори папката, която държеше в скута си, и му подаде един лист. Хеги облиза устни и заговори отново.
— Вчера арестувахме някакъв дребен търговец на дрога. Той прояви желание да ни предостави всякакви данни, което би го представило в по-добра светлина пред съда. Госпожице Доналдсън, познавате ли Гари Харди?
Сърцето на Джаки подскочи в гърдите й. Каква връзка съществуваше между Гари Харди и всичко това? В нощта на убийството не се беше виждала с него, нито пък с някой от приятелчетата му.
— Знам кой е Гари Харди — каза тя уклончиво. Това определено не беше признание — в Шотландия всеки, който четеше вестници и гледаше телевизия, познаваше името му. Само преди няколко седмици беше приключило едно сензационно дело за убийство — Гари Харди беше обвиняем по делото, но получи оправдателна присъда. По време на процеса се говореше, че той се отнася с пълно пренебрежение към човешкия живот, че е наркобарон, и че ръководи напълно безмилостно делата на голяма част от подземния свят. Едно от обвиненията, представено пред съдебните заседатели, гласеше, че е наел убиец, за да се отърве от свой конкурент.
— Виждали ли сте се с Гари Харди?
Джаки почувства как по гърба й започна да се стича пот.
— Срещала съм се с него по работа.
— По ваша или по негова работа? — попита Хеги и придърпа стола си по-близо до масата.
Джаки извъртя присмехулно очи към тавана.
— Я стига, инспекторе. Знаете много добре, че съм журналистка. Това ми е работата — да разговарям с хора, чиито имена се споменават в новините.
— Колко пъти сте се срещали с Гари Харди? — настоя Хеги.
Джаки издиша шумно през нос.
— Три пъти. Преди една година го интервюирах във връзка с един материал за подземния свят на Глазгоу, който писах по поръчка на едно списание. Интервюирах го втори път, докато очакваше началото на процеса — събирах материали за статия, която възнамерявах да напиша след края на процеса. А преди две седмици се срещнахме да пийнем по нещо в едно заведение — за мен е много важно да поддържам контактите си. Така си осигурявам информация, която остава недостъпна за колегите ми.
Хеги я изгледа скептично. Погледна текста на показанията и попита:
— И къде се състоя последната ви среща?
— В „Рамблас“ — това е един бар на…
— Знам къде се намира „Рамблас“ — прекъсна я инспекторът и отново погледна листа пред себе си. — По време на тази среща вие сте предали на Харди някакъв плик. Пликът е бил доста издут, госпожице Доналдсън. Бихте ли ни казали какво е съдържал?
Джаки овладя с усилие уплахата си. Тони се размърда до нея.
— Бих искал да поговоря насаме с клиентката си — каза той припряно.
— Не, Тони, няма проблем — каза Джаки. — Нямам какво да крия. Когато се обадих на Гари, за да го поканя да се срещнем, той ми каза, че видял статията ми, и харесал много снимките, които съм използвала. Помоли ме да му дам няколко. Поръчах нови копия и ги взех със себе си в „Рамблас“. Ако не ми вярвате, проверете в студиото, където ги поръчах — рядко им се случва да копират черно-бели снимки, и сигурно ще си ги спомнят. Запазила съм и касовата бележка в папката, където събирам сметките си.
Тони отново се намеси.
— Сам виждате, инспекторе, няма никакви зловещи тайни. Клиентката ми е журналистка и прави всичко по силите си, за да поддържа необходимите й контакти. Ако това е всичко, с което разполагате, нямате основания да задържате клиентката ми дори минута повече.