Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Не ми е лесно — отвърна Лин, докато вървяха след Джейсън по един тесен коридор с боядисани в синьо стени. Най-сетне той ги въведе в една лаборатория с доста респектиращ вид. Навсякъде имаше лъскава, загадъчна апаратура. Работните плотове блестяха от чистота, лаборантът, наведен над един микроскоп с футуристичен дизайн, дори не трепна, когато те влязоха.
— Имам чувството, че замърсявам въздуха с дишането си — заяви Алекс.
— При анализа на боите не се спазва чак такава стерилност — отвърна Джейсън. — Виж, ако се занимавах с ДНК-анализи, никой нямаше да ви пусне да припарите тук. А сега ми обяснете по-точно какво е това, което сте ми донесли.
Алекс разказа набързо това, което им беше разяснил професор Соунс предния ден.
— Соунс смята, че почти не съществува възможност да се намери източника на тези петънца, но вие може би ще успеете да уточните нещо допълнително, съдейки по формата на капките — завърши той.
Джейсън огледа предметните стъкла.
— Доколкото мога да преценя, са ги съхранили в много добро състояние, което е окуражаващо.
— А какво ще правите сега с образците? — попита Уиърд.
Лин изпъшка.
— Защо ти беше да питаш?
Джейсън се засмя.
— Не й обръщайте внимание, тя обича да се преструва, че не разбира нищо. Разполагаме с различни методи за анализ на носителя и пигмента. Установяваме цвета с помощта на микроспектрофотометрия, а можем да се задълбочим и повече, за да установим точния състав на образците — с инфрачервена спектрометрия, газхроматография и сканиране с електронен микроскоп. Такива ми ти работи.
Уиърд беше видимо зашеметен.
— И какво научавате в резултат на всичко това? — попита Алекс.
— Много неща. Ако става дума за люспа от боя, научаваме каква е била повърхността, от която се е обелила. Когато анализираме боя за кола, проучваме отделните слоеве и сравняваме резултата с нашата база данни, за да установим марката, модела и годината на производство. Когато анализираме капки, правим горе-долу същото без търсене на съответната повърхност, защото капките никога не са били част от някаква повърхност.
— Колко време ще ви отнеме изследването? — попита Уиърд. — Опасявам се, че не можем да чакаме много дълго.
— Ще го направя в свободното си време — отвърна Джейсън. — Може би за два дни. Ще бързам, но не искам да претупвам работата. Ако вашата хипотеза се окаже вярна, може да се наложи да давам показания в съда, затова няма да съкращавам нито един от етапите. Ще ви дам и бележка, че съм получил образците от вас, за да не би по-късно, някой да се опита да каже нещо друго.
— Благодаря, Джейсън — каза Лин. — Задължена съм ти.
Той се ухили.
— Обичам такива изявления от устата на жена.
39
Джаки Доналдсън бе описвала нерядко хлопането на вратата в ранните часове на деня, откарването на арестувания в чакащата долу полицейска кола, бързото преминаване по пустите улици и изнервящото чакане в тясна стаичка, попила множество чужди миризми. Но никога не й бе минавало през ума, че някой ден самата тя ще преживее това, което бе описвала.
Събуди я звънецът на интеркома. Тя хвърли поглед към часовника — беше 3 часът и 47 минути сутринта, и се запрепъва към вратата, увивайки се в халата си. Когато инспектор Дарън Хеги от криминалната полиция й се представи, първата й мисъл беше, че нещо лошо се е случило с Елен. Не можеше да си обясни защо иначе той ще настоява да влезе в жилището й по това време. Реши да не спори с него, знаеше, че няма смисъл.
Хеги нахлу в апартамента й, съпроводен от една цивилна полицейска служителка. Зад тях се влачеха двама униформени полицаи, явно доста смутени. Хеги не пожела да си губи времето с излишни обяснения.
— Джаклин Доналдсън, задържам ви по подозрение за съучастие в убийство. Можете да бъдете задържана не повече от шест часа, ако не се получи заповед за арест. Имате право да се свържете с адвокат. Не сте длъжна да ни казвате нищо, освен името и адреса си. Разбирате ли защо ви задържам?
Тя се изсмя презрително.
— Разбрах, че имате право да го направите. Но не разбирам защо го правите.
Хеги й беше станал неприятен от самото начало — с острата си брадичка, малките очи, зле подстриганата си коса, евтиния костюм и напереното си поведение. Но докато при предишните им срещи се бе държал учтиво, дори малко притеснено, сега тонът му беше сух и делови.