Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
По време на предварителния оглед на една изложба на Пусен, на който бяха поканени само професионалисти, той се заговори с Лин и й обясни, че анализът на бои е негова страст. Първоначално й се стори, че този малко превзет млад мъж предявява претенции за близост с голямото изкуство. Но после й стана ясно, че той има предвид точно това, което казва, ни повече, ни по-малко. Ентусиазмът му не пламваше при вида на това, което бе изобразено на платното — интересуваше го единствено структурата на боите, с помощта на които бе създадена картината. Той й даде визитната си картичка и я помоли да обещае, че ще се обърне към него следващия път, когато има някакъв проблем в работата си. Подчерта няколко пъти, че е по-добър специалист от всеки друг, към когото би могла да се обърне.
Тази вечер късметът на Джейсън проработи. Лин и без това не можеше да понася надутия дърдорко, на когото бе принудена да разчита дотогава. Той беше от старата школа в Единбург и не можеше да потисне пренебрежителното си отношение към жени професионалистки. Независимо от това, че в работната йерархия заемаше положение на обикновен лаборант, той се отнасяше с Лин като с обикновен изпълнител, чието мнение не е от значение. Предстоеше й много сериозна реставрация, и Лин отсега се дразнеше при мисълта, че пак ще трябва да работи с него. Така че Джейсън й се стори като същински дар божи. От самото начало той не си позволяваше да се държи снизходително с нея — всъщност, ако имаше някакъв проблем, той бе по-скоро с обратен знак. Той я приемаше за специалист с познания, равни на неговите, и Лин не помнеше колко пъти вече го беше молила да говори по-бавно и по възможност на език, по-близък до разбираемия английски. Но разбира се, това бе за предпочитане пред някогашното положение.
Когато Алекс и Уиърд донесоха у дома плика с образците, Лин успя да открие Джейсън само след десет минути. Както и бе очаквала, той реагира като дете, на което са обещали да прекара лятото в Дисниленд.
— Утре сутринта имам една среща, но от десет нататък съм свободен.
Алекс бе предложил тя да му каже, че ще му платят съответния хонорар. Но Джейсън отхвърли предложението й.
— Нали затова са приятелите — каза той. — Освен това имам чувството, че ще се удавя в боя за коли. Ти направо ме спасяваш да не умра от скука. Донеси образците си.
Лабораторията беше учудващо привлекателна модерна едноетажна сграда, отделена с градина от пътя. Прозорците на кафявите тухлени стени бяха поставени високо, територията наоколо се контролираше от камери за наблюдение. Минаха през две охранявани врати, докато стигнат до приемната.
— Виждал съм по-зле охранявани затвори — отбеляза Уиърд. — Какво е това място? Да не би да произвеждат оръжия за масово поразяване?
— Приемат поръчки от прокуратурата, а също и от адвокатите на защитата — поясни Лин, докато чакаха Джейсън да се появи. — Затова трябва да демонстрират, че всички доказателствени материали, които приемат тук, се съхраняват съгласно изискванията за максимална сигурност.
— Правят ли и ДНК-анализи? — осведоми се Алекс.
— Защо, да нямаш съмнения в бащинството си? — подразни го Лин.
— Не, съмненията вероятно ще ме обземат, когато тя се превърне в кошмарен тийнейджър — каза Алекс. — Просто се питах.
— Правят ДНК-анализи, изследват тъкани, косми, а също и бои — каза Лин. Докато говореше, до тях се приближи един едър, набит мъж, и я прегърна през рамото.
Донесла си и бебето — отбеляза той и се наведе, за да надникне в кошницата. — Страхотна е — той се усмихна на Лин. — Повечето бебета имат ужасно смачкани физиономии. А тя си е истинско малко човече — той се изправи и загледа неуверено ту Алекс, ту Уиърд. — Аз съм Джейсън.
Докато се запознаваха, Алекс оглеждаше Джейсън — със спортната риза, широките панталони с безброй издути джобове и фризираната на кичури коса, чиито краища бяха изрусени до несъществуващ в природата цвят, той би изглеждал на място във всяко модерно заведение с бутилка бира в ръка. Но очите му бяха сериозни и бдителни, движенията му — спокойни и овладени.
— Заповядайте — покани ги Джейсън и допълни: — Може ли аз да нося бебето? Наистина е очарователна.
— В три часа сутринта надали ще си на същото мнение — каза Лин, но майчинската й гордост беше очевидна.
— Сигурно. Знаеш ли, научих за брат ти — ужасно съжалявам — каза той и погледна смутено Лин. — Трябва да е много мъчително за теб.