Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Моля да се облечете. Колегата ще остане с вас. Ние ще чакаме отвън.
Хеги се обърна и избута униформените полицаи на площадката.
Смутена, но решена да не го показва, Джаки тръгна обратно към леглото си. Измъкна от едно чекмедже първата тениска, която й попадна, и един пуловер, и взе джинсите си от стола. Но после хвърли всичко на пода. Ако събитията се развиеха зле, можеше да й се наложи да се яви пред съдия-следователя, без да има възможност да се преоблече. Затова измъкна единствения си приличен костюм от гардероба. Обърна гръб на другата жена, която не откъсваше поглед от нея, и се облече.
— Трябва да отида до тоалетната — каза тя.
— Оставете вратата отворена — отвърна безразлично жената.
— Да не мислите, че мога да се изпаря от там?
— Това се прави във ваш интерес — каза отегчено другата.
Джаки отиде до тоалетната, изми се и приглади с мокри ръце косата си назад. Погледна се в огледалото и се запита кога ли ще може да се огледа отново в него. Сега вече разбираше как са се чувствали хората, чието състояние бе описвала. А то беше наистина ужасно. Повдигаше й се, имаше чувството, че не е спала дни наред, дишаше на пресекулки.
— Кога мога да се обадя на адвоката си? — попита тя.
— Когато стигнем в участъка — беше отговорът.
След половин час тя седеше в една миниатюрна стаичка и разговаряше с Тони Донатело, потомствен адвокат по криминални дела, с когото се беше запознала още когато започна работа като репортер в Глазгоу. Обикновено се срещаха в барове, а не в полицейски участъци, но Тони не спомена нищо по въпроса. Освен това прояви достатъчно здрав разум да не й напомня последния път, когато беше дошъл да защитава правата й в полицейски участък — това беше случаят, след който й откриха досие в полицията.
— Искат да те разпитват във връзка със смъртта на Дейвид — каза той. — Но ти вероятно си наясно с това.
— Това е единственото убийство, с което имам нещо общо, макар и косвено. Обади ли се на Елен?
Тони се изкашля сухо.
— Доколкото разбирам, са прибрали и нея.
— Трябваше да се сетя и сама. Е, каква е стратегията ни?
— Вършила ли си нещо в близкото минало, което едно погрешно тълкувание би могло да свърже със смъртта на Дейвид? — попита Тони.
Джаки поклати глава.
— Не. Не си представяй някакъв гаден заговор, Тони. Ние двете нямаме нищо общо с убийството на Дейвид.
— Джаки, ти не можеш да говориш от името на Елен. Ти си моя клиентка и аз се интересувам само и единствено от твоите действия. Ако съществува и най-дребното нещо, което би те представило в лоша светлина — случайна забележка, нещо, което си писала дори на шега, каквото и да е — тогава няма да отговаряме на никакви въпроси. Ще пазим пълно мълчание. Но ако си абсолютно сигурна, че няма какво да те компрометира, тогава ще отговаряме. Е, как ще постъпим?
Джаки опипа камъчето на веждата си.
— Виж какво, има нещо, което е редно да знаеш. Онази нощ не бях с Елен през цялото време. Излязох за около час. Налагаше се да се видя с един човек. Не мога да ти кажа името му, но можеш да ми вярваш, че не става за алиби.
Тони доби обезпокоен вид.
— Това не е добре — каза той. — Може би трябва да минем на варианта „без коментар“.
— Не искам — сам знаеш, че и това ще изглежда съмнително.
— Решавай сама. Но при това положение ми се струва, че мълчанието е за предпочитане.
Джаки се замисли дълбоко. Според нея нямаше начин полицаите да научат отнякъде за излизането й.
— Смятам да отговарям на въпросите — каза тя най-сетне.
Стаята за разпити не криеше изненади за човек, привикнал към сценариите на полицейските телевизионни сериали. Джаки и Тони седнаха срещу Хеги и същата жена, която беше с него при задържането. Тъй като седяха много близо един до друг, тежката миризма на афтършейва на Хеги дразнеше обонянието на Джаки. В касетофона, поставен на единия край на масата, се въртяха две касети. След като приключиха с формалностите, Хеги премина незабавно към разпита.
— От кога познавате Елен Кър?
— От около четири години. Запознах се с нея и съпруга й на едно събиране у наш общ приятел.
— Какво е естеството на връзката ви?
— Първо и най-вече сме приятелки, а понякога и любовници.
— От кога датира сексуалната ви връзка?