Далечно ехо

Когато вратата се затвори зад инспектора, Джаки покри лицето си с ръце и изпъшка:

— Боже господи!

Тони, който беше започнал да събира нещата си, обви раменете й с ръка.

— Ти се справи чудесно. Нямат никакво доказателство срещу теб.

— Виждала съм да изправят хора пред съда и по далеч по-неоснователни обвинения. Решили са да не ме изпускат. И няма да спрат, докато не намерят сигурно доказателство, че съм излизала през онази нощ. Божичко, наистина не мога да повярвам, че и тази история с Гари Харди излезе наяве — точно сега.

— Редно беше да ми кажеш.

— Съжалявам. През ум не ми мина, че може да стане дума за това. Не мисля непрекъснато за Гари Харди. Пък и той наистина няма нищо общо с това. Нали ми вярваш, Тони? — попита тя тревожно. Ако не беше в състояние да убеди в невинността си собствения си адвокат, нямаше никакви шансове пред полицията.

— Няма значение дали ти вярвам. Важното е да разберем какво могат да докажат те. А засега не разполагат с нищо, което един добър адвокат да не успее да разбие на пух и прах — той се прозя. — Много приятен начин за прекарване на нощта, а?

Джаки стана.

— Хайде да се махаме от тази дупка. Имам чувството, че се задушавам.

Тони се усмихна.

— Дано някой подари на Хеги приличен афтършейв за рождения му ден. Това, с което се беше наплескал, миришеше на разгонен котарак.

— И „Пако Рабан“ не би му помогнал да се зачисли в редиците на човешката раса — изръмжа Джаки. — И Елен ли е задържана тук?

— Не — Тони си пое дълбоко дъх. — Смятам, че би било по-разумно вие двете да не се виждате известно време.

Засегната, Джаки го изгледа разочаровано:

— Защо?

— Защото ако не се срещате, ще бъде много по-трудно да се докаже, че сте съучастници. Ако се виждате, обяснението ще бъде, че искате да се наговорите какви да бъдат по-нататъшните ви показания.

— Това е глупаво — възрази Джаки. — Та ние сме приятелки. Любовници сме. Логично би било да търсим опора една в друга. Обратното би изглеждало подозрително — сякаш сме гузни. Ако Елен поиска да се видим, аз няма да й откажа.

Той сви рамене.

— Твоя работа. Нали си плащаш за съветите ми, независимо от това дали се възползваш от тях или не.

Той отвори вратата и я пусна да мине пред него в коридора. Джаки се подписа, за да й върнат вещите, и двамата тръгнаха заедно към изхода.

Тони бутна вратата, която водеше към улицата, и незабавно се закова на място. Въпреки ранния час пред участъка стояха трима души с камери и още няколко репортери, сгушени от студ в палтата си. Веднага щом видяха Джаки, всички се развикаха:

— Джаки, арестуваха ли те?

— Вярно ли е, че двете с приятелката ти сте платили на наемен убиец?