Покана за екзекуция (Романи)

Природата се бе погрижила да я дари с всичко, което изостря уязвимостта. Към края на пребиваването си у нас започна да оглушава. Случваше се на трапезата да забележим с моя брат как две едри сълзи пропълзяват по големите й бузи. „Нищо, не ми обръщайте внимание“ — промълвяваше тя и продължаваше да яде, докато не започнеше да се дави в сълзи; тогава изхълцваше ужасно, ставаше и почти пипнешком излизаше от трапезарията. Съвсем постепенно стигахме до нищожната причина за нейната мъка: тя например все повече се убеждаваше, че дори общият разговор от време на време да се водеше на френски, това се вършеше нарочно за дяволско развлечение — да не я оставят тя да насочва и да украсява темата. Клетницата толкова бързаше да се влее в разбираемия за нея говор, преди той да се върне в руския хаос, че неизменно изпадаше в неудобно положение. „А как е вашият парламент, Monsieur Nabokoff?“ — бодро изтърсваше тя, макар от времето на Първата Дума да бяха изминали много години. Друг път й се струваше, че става дума за музика и тя многозначително ни сервираше: „Моля ви, и в тишината съществува мелодия! Веднъж, в една дива алпийска долина, аз — няма да повярвате, но е факт — чух тишината.“ Неволна последица от такива реплики — особено когато бе започнал да я подвежда отслабващият слух и тя отговаряше на въображаем въпрос. Възникваше мъчителна пауза, а съвсем не пламваше бляскава, лека canserie78. А всъщност френският й сам по себе си бе толкова обаятелен! Нима не можехме да забравим повърхностното й образование, плоските й разсъждения, озлобения й нрав, когато тази бисерна реч ромонеше и блещукаше, също тъй лишена от дълбока мисъл и от поезия, както стихчетата на любимците й Ламартин и Копе! Към истинската френска литература се приобщих не чрез нея, а чрез рано откритите книги в бащината библиотека; въпреки това искам да подчертая колко много съм й задължен, колко подбуждащо и плодотворно ми въздействуваха прозрачните звуци на нейния език, подобен на святкането на онези кристални соли, които се предписват за пречистване на кръвта. Именно поради това ми е толкова тъжно да мисля днес колко е страдала, като е знаела, че никой не цени славеевия глас, излизащ от слонското й тяло. Забави се с години у нас с вечната надежда, че някак по чудо ще се превърне в grande précieuse79, царуваща в позлатена гостна и омайваща с блясъка на ума си поети, държавници, пътешественици.