Дарк Холоу [bg]

— Никъде не отивате, старче. Забрави тази работа. Няма да има къде — ще изсичат гората. Не можеш да избиеш всички от дърводобива.

— Зная тайни места. Има места, където никой не е стъпвал. Само аз. Древни места.

— Тц. Ти ще отидеш на едно друго място…

Отзад чух стъпки по стълбите. Елън не ме бе послушала и слизаше при баща си. Допусках, че така ще стане.

— Това е твоето момиче, нали?

— Не е.

— Дявол я взел — изръмжа Калеб. — Когато те видях, веднага познах дядо ти в теб. Но защо съм се излъгал, че в нея виждам теб, а? Или лъжеш?

— Ти и нея ли взе за разплод?

— Не за мен. За момчето ми. За двете момчета.

Изведнъж омразата пламна в него с нова сила.

— Да ти го начукам, момченце! Ще пукнеш заради стореното на сина ми!

— Не аз — отвърнах и насочих пистолета в главата му. — Ти ще пукнеш!

Зад гърба си чух стенанията на Уолтър, а Елън изпищя с новия си, странен и непознат за мен глас:

— Птицо, Птицо…!

Някой допря нещо хладно в тила ми и гласът на Били Пърдю рече ясно:

— Дръпнеш ли спусъка, край с теб!

Поколебах се. Какво пък толкова? Но Елън и Уолтър… Тогава махнах пръста от спусъка и бавно повдигнах ръката с пистолета нагоре.

— Знаеш какво се прави, хайде давай!

Знаех, как да не зная. Спуснах предпазителя и подхвърлих оръжието назад. То тупна на дъските.

— На колене! — нареди Били.

Клекнах, болката в раната стана нетърпима, червени кръгове заиграха пред очите ми. Събрах всичката си сила и допрях колене на дъските. Били излезе иззад гърба ми. В колана си бе затъкнал Уолтъровия пистолет, в ръка държеше ремингтънова пушка. Дръпна се встрани, така че да държи и двама ни под око.

— Убий го, момчето ми! — обади се Калеб. — Той застреля собствения ти брат като куче. Собствения ти природен брат — твоя плът и кръв. Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв — нали знаеш това!

По лицето на Били се изписаха смесени чувства. Бе объркан, озадачен, развълнуван. Насочи пушката към мен.

— Вярно ли е? Че е моя плът и кръв? — попита ме той, автоматично повтаряйки думите на Кайл.

Замълчах. Ноздрите му заиграха, той възкликна нещо неразбрано, емоционално и изведнъж стовари приклада по главата ми. Паднах напред в краката му. Чух смеха на Кайл:

— Браво, момчето ми, убий това копеле!

Сетне направи стъпка напред към Били. Както бях по очи, виждах само краката му.

— Аз се върнах, за да те взема, сине. Доведох и твоя брат. Върнахме се заедно, за да те намерим. Научих, че търсиш баща си. И за човека, когото си наел да ме намери. Майка ти те скри от мен, но аз се върнах и ето на — блудният син се намери, загубеният агнец се връща у дома, нали?

— Ти ли? — попита озадачено Били с тих, удивен тон, какъвто досега не бях чувал от него. — Ти ли си моят баща?

— Аз съм твоят баща — рече Калеб и му се усмихна. — Сега го довърши този копелдак. Заради онова, което направи на брат ти. Брат ти, с когото никога няма да се опознаете. Каспър му беше името.