Дарк Холоу [bg]

На първата площадка бе тоалетната, която смърдеше на урина и изпражнения. Зърнах влажни, замърсени кърпи — някои поставени върху тоалетната чиния, други — захвърлени направо на пода. Още няколко стъпала и стигнахме до първата спалня с разхвърляно легло и познатата вече стара храна по пода. По нищо друго не личеше да е била наскоро обитавана. Нямаше дрехи, обувки, чанти или каквито и да е лични вещи. Но именно тук бе запалена лампата.

Елън Коул лежеше на леглото във втората спалня, ръцете й завързани с въжета за рамката на таблата над главата й. Около очите и ушите й минаваше пристегнат дебел черен парцал, над ушите бяха натъпкани памуци, за да не чува. Върху устните имаше голяма лепенка с пробита за въздух малка дупка. Покрита бе с две одеяла, а на масичка до леглото стоеше пластмасова бутилка с вода.

Елън не мръдна, когато влязохме. Но щом се приближихме съвсем, изглежда, ни усети. Уолтър посегна към нея, тя се сепна и отдръпна колкото й позволяват въжетата, а от устата й се изтръгна звук — нещо като скимтене на уплашено до смърт животинче. Леко повдигнах одеялата. Беше съблечена по бельо, но не забелязах следи от насилие. Оставих ги двамата и внимателно влязох в третата спалня. Тя се оказа празна, но в леглото видимо бе спал някой. Когато се върнах, Уолтър грижливо повдигаше главата на дъщеря си и внимателно се опитваше да махне лепенката и парцала. Това бе постигнато с известни усилия и тогава тя замига и изохка — очите я заболяха, въпреки че в спалнята бе сравнително тъмно. Сетне позна баща си и се разплака.

— Няма никой — съобщих накратко.

Пристъпих към таблата и с джобното си ножче прерязах въжетата. Тя прегърна Уолтър и зарида още по-силно. Цялото й тяло се тресеше. Не издържах и се извърнах. Намерих дрехите й захвърлени на купче покрай прозореца.

— Ето, помогни й да се облече — рекох на Уолтър и той несръчно започна да й обува джинсите.

Хванах я за ръката и се опитах да привлека вниманието й към себе си.

— Елън, само двама са, нали? Кажи ми, моля те?!

Нужно й бе време за реакция. Това ме потресе. Колко ли време са я държали в това състояние? Накрая кимна и заговори с усилие.

— Двама… да — думите й излизаха трудно, сякаш се бе отучила да говори, пък и гърлото й бе изсъхнало.

Поднесох й бутилката и тя всмукна от поставената в нея сламка.

— Направиха ли ти нещо?

Елън поклати глава и отново зарида. Стиснах й леко ръката, сетне я повдигнах, за да помогна на Уолтър да й навлече пуловера. Тогава той я хвана под мишниците и се опита да я изправи, но краката й мигом поддадоха и тя се свлече обратно на леглото.

— Не се безпокой, миличка — бодро рече Коул. — Ще те изнесем оттук.