Дарк Холоу [bg]

— Оръжието долу, момчета!

Изпълнихме нареждането, без да се обръщаме.

— Хайде сега напред.

Пристъпихме, вратата на единия форд се отвори — излезе Ал Зи. На вътрешното осветление успях да различа спътника му, който остана в колата. Бе пълен, с бяла коса, тъмни очила. Пушеше цигара. Сетне вратата се затвори, лампите угаснаха и остана само неясният силует. Ал Зи тръгна към клечащия мъж, а от задния форд излязоха трима с ръце в джобовете и безмълвно се приближиха. Клечащият вдигна лице, познах Тони Чели. Очите му бяха празни, мъртви.

Ал Зи застана до него, загледан към нас, напъхал ръце дълбоко в джобовете на сивия си лоден. Когато приближихме на около три метра, вдигна ръка. Спряхме. Изглеждаше в добро настроение.

Почти.

— Казах ви да не се бъркате в нашите дела — рече Ал Зи след кратко мълчание за авторитет.

— Аз пък обясних, че нашият проблем е именно с въпросните „дела“ — отвърнах упорито.

Имах усещането, че земята се люшка под краката ми и всячески се напъвах да се задържа прав.

— Вашият проблем е предимно в слуха ви. Вървете на други места да проявявате християнски добродетели и том подобни.

Извади дясната ръка, в нея държеше деветмилиметров „Хеклер & Кох“. Поклати бавно глава веднъж-дваж и изведнъж рече:

— Ебах ви в шибаните копелета.

Сетне разстреля Тони Чели в тила от упор. Тони рухна като сноп напред. Видях лицето и очите му ясно: лявото бе отворено, на мястото на дясното зееше дупка. Приближиха се двамина с найлонов чувал. Набутаха трупа в него и го отнесоха в една от колите. Третият приклекна и с облечена в ръкавица ръка затърси нещо в снега. След малко го намери — куршума от екзекуцията. Прибра и гилзата и ги набута в джоба си. Сетне се отдалечи след другарите си. Остана само Ал Зи.

— Момичето не е при него — отчетливо рече той. — Питах го специално.

— Зная — отвърнах бързо. — Има още едно действащо лице. Подвизава се само. То закла неколцина от хората на Тони.

Ал Зи сви рамене. Сега първата му грижа бяха парите, а не съдбата на приближените на Чели.

— Както аз си представям нещата, вие двамата май сте извършили по-големи геройства, нали?

Затраях си. Ако е решил да ни ликвидира заради намесата в „техните дела“, нямаше начин да го разубедя или да постигна каквото и да е друго.

— Нужен ми е Били Пърдю — продължи Ал Зи. — Дайте ни го и ще забравим всичко друго. Например, че сте убили едни хора, които не биваше да убивате.

— На вас не ви трябва Били — възразих аз. — На вас са ви нужни парите, за да възстановите откраднатото от Тони.

Ал Зи извади лявата ръка от джоба и я размаха във въздуха, сякаш искаше да каже „дрън-дрън“. Обсъждането на въпроса защо са му нужни парите нямаше за него никакъв смисъл — то бе просто упражнение по реторика. Аз обаче не го оставих да говори.