![Дарк Холоу [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/1/dark-holou-bg-download.jpg)
Дарк Холоу [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547331787
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дарк Холоу [bg]». Краткое содержание книги:
„Малцина са авторите, които успяват да удържат позициите си след силен дебют. Конъли доказа, че това не се отнася за него. «Дарк Холоу» няма нищо общо със синдрома «втора книга». Зашеметяващ трилър.“ Букселър
„Няма по-голям кошмар от черната пукнатина в собственото ни съзнание — това е посланието на «Дарк Холоу». Надали скоро ще се появи автор с подобно свръхчовешко познаване на психиката на убиеца, съчетано с невероятен пластичен талант и умение да сгъстява напрежението“. Ню Йорк Херъл Трибюн
Кайл изгледа мъртвото тяло на сина си, сетне мен и физическото измерение на излизащата от очите му омраза просто ме разлюля целия. В тях искреше злокобна и сякаш неземна интелигентност. Той бе убивал и мъчил, манипулирал множество хора цял живот, бе успял да избегне залавяне десетки години, вероятно би могъл да избяга и този път, но всичко това накрая бе струвало живота на сина му. Това си помислих в същия миг. Каквото и да стане отсега нататък, той бе вече получил някаква мяра справедливост, нека я наречем възмездие: за стореното на отвлечените момичета, на Джудит Мънди, която вероятно бе умряла сама след продължителни мъчения и побоища някъде из големия северен лес.
— Не! — изрева страшно Кайл. — Неееее!
Може би чак сега започнах истински да разбирам защо той така горещо е копнял да има син. Ако Джудит Мънди бе родила момиче, то вероятно на часа би умряло от ръката му и той би опитал отново и отново. За да се роди момче. Движила го е една-единствена цел, ръководила множество други злодеи, а и най-обикновени хора, по всички времена, навсякъде по земята: да остави свое подобие на света, да продължи рода и същността си. Само че в неговия случай то бе нещо нечестиво, грозно, изчадие на мрака, злокобно и съществуващо в името на смъртта, мъката и унищожението.
Калеб пристъпи, но му махнах с дулото на пистолета.
— Назад! Отстъпи и дръж ръцете високо — където ще ги виждам!
Той заканително поклати глава, но отстъпи две-три крачки с протегнати напред и встрани ръце. И пак се взря в мъртвия си син. Приближих се до Уолтър, който бе седнал на пода, опрял дясното рамо на стената. По лицето му струеше кръв, държеше безсилно пистолета в ръка, видимо в силна болка и замътено съзнание. Давах си сметка, че и аз вече съм в доста слаба форма. По това време Елън бе слязла почти до средата на стълбата. Без да премествам очи от Кайл, й извиках да остане там, не исках да рискувам да се приближи до този ужасен демон — Бог само знае какво крои той в същия този миг. Тя спря. Чух, че плаче.
Пред мен Калеб изсъска:
— Ще пукнеш! С голи ръце ще те късам парче по парче, сетне ще чукам кучката, докато пукне. Ще хвърля мършата ви да я ядат дивите зверове в гората!
Не се хванах за предизвикателството, само наредих:
— Назад, старче, давай още назад. Точно така.
Не го исках близо до себе си, особено в затворено място, нито дори и на верандата. Бе изключително опасен, макар че държах постоянно насочено към него оръжие; знаех това отлично. Трябваше да измисля нещо.
Той бавно продължи да отстъпва, докато слезе по стълбите и с разперени ръце застана на двора, под снежинките, както бе с гола глава и само по риза, осребрен от светлината на запалената междувременно от мен лампа. Чак сега забелязах дръжката на затъкнатия в колана му пистолет.
— Обърни се!
Той не помръдна.
— Обърни се или ще стрелям в краката ти — повторих рязко.
Не можех, съвсем не можех да го убия просто така. Поне още не. Този път ми хвърли отровен поглед и се обърна.
— Сега извади оръжието от колана с два пръста — палеца и показалеца — и го хвърли на земята и по-далеч от теб. Изпълнявай!
Той изпълни нареденото точно. Пистолетът тупна в розовите храсти току под верандата.
— Сега се обърни пак!
Той се обърна.
— Ти си онзи човек, нали? — попитах. — Ти си Калеб Кайл?
Той се усмихна презрително с някаква ледена усмивка, сякаш до смърт презира всичко живо наоколо.
— Това е само едно име, момченце. Калеб Кайл — просто име като всяко друго. Страх ли те е вече?
— Ти си просто един старец — отвърнах спокойно. — Теб би трябвало да те е страх. На този свят ще те съдят строго, но не както на онзи.
Той оголи зъби и изсъска, всмуквайки слюнката навътре.
— Твойто деденце трепереше пред мен. Ти много приличаш на него. И също изглеждаш уплашен.
Подминах тези думи. Хвърлих мълниеносен поглед към трупа на пода зад мен, леко кимнах с глава към него.
— Ей го там мъртвото ти момче. Коя е майка му — Джудит Мънди ли?
Той изръмжа с разтворена паст като истински хищник и понечи да тръгне към мен. Стрелях току в краката му, куршумът разпръсна сняг и замръзнала пръст и това го спря. Поне засега.