Тетрарх [bg]

— Сигурно ме презирате.

— Не. Ти също си страдал, Ниш, но си го превъзмогнал. А аз не мога. Не мога да разкъсам този омагьосан кръг на смърт. И знаеш ли защо? Не искам, защото това би означавало да загърбя всичко, което обичам.

Тя се отдръпна назад.

— Сестра ми ми казва да продължа. Казва ми, че съм още млада и че трябва да живея. Защо, казвам аз? Ти какво би ме посъветвал, Ниш?

— Не бих могъл. Не зная от какво се нуждаете.

— А ти от какво се нуждаеш?

— Бих разменил всичко, което някога съм имал, за една прегръдка от родителите си.

— Аз прегръщах момчетата си! Това не им помогна.

Мира се приведе напред. Предницата на роклята й увисна надолу и Крил-Ниш неволно се загледа в извивката между гърдите й. По-рано би задържал поглед, но сега извърна очи веднага щом се усети. Беше неуважително.

Реакцията му не бе убягнала на Мира, но за негова изненада тя протегна ръка към него.

— Прегърни ме.

Механикът я взе в обятията си, само че неспокойните мисли отказваха да го оставят. Кога за последно бе прегръщал жена? Преди месеци — Юлия, в балона. Във въображението си виждаше какво прикрива роклята на Мира. Тя не беше момиче, а зряла жена, петнадесет години по-възрастна от него, но пак я желаеше. Интересно дали желанието бе споделено.

Съпругът й бе мъртъв от дванадесет години и тя все още беше в траур. Но виното съдържаше истина, а тя бе пила много.

Прекалено много. Ниш искаше да я има, но не по такъв начин. Затова той се отдръпна и взе чашата си. Мира намести роклята си.

— Ти ми разказа за миналото си, Ниш. Ами бъдещето? Ще се върнеш ли в армията, за да убиваш отново и отново?

Огорченият й глас развали настроението му.

— Както научихте, Мира, аз съм амбициозен. И себичен. Но искам да спра войната. И зная как това може да бъде постигнато.

Тя взе дланта му и я придърпа към себе си, за да я огледа под светлината на камината. Ниш имаше силна и ъгловата ръка, която не бе елегантна, но съдържаше загатването за умение.

— Харесвам те, Ниш. Не защото си красив, висок или сладкодумен. Не притежаваш нито едно от тези качества. Но ти си честен. Не лъжеш нито себе си, нито за себе си.

Думите й го накараха да се замисли за Юлия. Тя бе харесала добротата му, само че Ниш не се смяташе за такъв. Не се смяташе и за особено честен. В действителност се считаше за студен, пресметлив и дребнав.

— Честен? — възкликна Хлар.

— Познаваш недостатъците си и не се страхуваш да ги признаеш. Познавам мнозина, честни в делата си, но неспособни да бъдат откровени със самите себе си.

Той не отговори.

— Как може да бъде постигнато?

— Кое? — Ниш се беше разсеял.

— Спирането на войната.

— Витис иска Тиан и особено летящия й конструкт. Ако успеех да ги намеря, бих му ги предложил в замяна на съюз срещу лиринксите. Войната би приключила за седмици.