Тетрарх [bg]

Впоследствие положението му започна да се подобрява. Натъкна се на лешник, с чиито необрани плодове се натъпка до пръсване и напълни ръкавите на дрехата си. Стомахът го боля цяла нощ, но тази гощавка му позволи да продължи пътя си. След още пет дни Хлар достигна края на гората. Там се поколеба.

Нямаше представа как Минис възнамерява да го намери сред цялата тази пустош. Но конструктите щяха да напредват бавно сред гъстия лес, затова механикът реши да се задържи в края му.

Още четири дни Ниш напредваше на юг, прикриващ се сред сенките. Предпазливостта му бе оправдана, защото самотните пътници бяха уязвими. В намирането на храна тук имаше по-голям успех — в един от дните успя да улови болен заек, а в друг се почерпи с езерни раци.

На тринадесетия ден след бягството от Моргадис Ниш се надигаше от папратовото си ложе, когато конско процвилване привлече вниманието му. Вземайки тежък клон, младежът се отправи по посока на звука. Постъпка, оказала се необмислена.

Отряд войници се приближаваха към него. Униформите им ги отличаваха от бойците на Троист. След себе си водеха две редици пленници, привързани едни към други. Затворниците бяха облечени в работни дрипи, очевидно измъкнати от фермите си. Ниш се бе натъкнал на вербовчици. Всеки мъж между четиринадесет и шестдесет години, неспособен да предостави съответните документи, можеше силом да бъде зачислен към армията. Набраните по такъв начин редници бяха най-долната прослойка войници, които започваха службата си във вериги и обикновено я приключваха в лиринкски търбух. Заплатата им се изчерпваше с униформа и храна. Веднъж отвлечени, дори и по погрешка, те рядко биваха освобождавани.

Ниш бе изпитал достатъчно от армията. Той се скри зад едно дърво, ала движението му явно бе забелязано, защото се разнесе вик. Механикът побягна обратно. За съжаление лесът тук бе рядък и трудно щеше да предложи подходящо укритие. Хлар се стрелна между две дървета, рязко зави наляво зад стена от храсти и се затича безшумно по тревата, стараещ се да не оставя следи.

По звука на копитата Крил-Ниш можеше да прецени, че го преследват поне двама конници. Точно пред него земята бе равна, а от дясната му страна се спускаше към езерото, където по-рано беше открил раците. Езерото бе плитко и нямаше да го затрудни. Същото се отнасяше и за конете, но водата щеше да скрие следите му, ако Ниш успееше да се скрие навреме.