Тетрарх [bg]

— Внимавай — каза Мериуен. — Ако и ти си нараниш крака…

— Стой близо до мен — каза й Ниш и пое, сритвайки кости пред себе си.

Мериуен се хвана за колана му.

— Някоя от вас достатъчно храбра ли е да държи този череп, за да виждаме?

Мериуен потръпна, но взе костта. Ниш продължи да проверява пътя с дръвчето.

— Мисля, че чувам мама да вика — обади се Лилиуен.

— Показва ни обратния път.

Ако не бяха виковете й, Ниш нямаше да успее да открие изхода. Когато достигнаха дупката, Маунс също беше там. Яра съедини въжетата от палатката, а войникът издърпа момичетата.

Ниш бе изтеглен последен. Механикът се радваше неимоверно на напускането си. Разхвърляните навсякъде кости го ужасяваха. А те не бяха дошли от нишите. Или монасите бяха изклани долу, или телата им са били захвърлени впоследствие. Това го накара да се замисли.

— Нищо сериозно — каза механикът, докато Маунс го издърпваше. — Само изкълчен глезен и множество кокали. Лично аз бих предпочел да лагеруваме извън руините. Но и сред тях е за предпочитане пред под.

Яра се бе втренчила в него.

— Чух срутвания. Бях сигурна, че и тримата сте мъртви.

— На няколко пъти подът рухваше — каза Ниш по-небрежно, отколкото се чувстваше. — Наложи ми се да заобикалям.

— Рискувал си да загинеш. Момичетата също.

— Долу гъмжеше от останки — тихо продължи той. — Монасите са били убити от скрутаторите. Какво противно място.

— Ти рискува живота си за децата ми, Ниш. Никога няма да го забравя. Съжалявам за подозрението си. Не бях права.

Майката го прегърна кратко, но силно. По врата му покапаха сълзи.

Същата нощ Крил-Ниш не можа да заспи до късно. Лежеше буден, загледан в звездите, и размишляваше над видяното долу. Защо членовете на Съвета се бяха отнесли с такава жестокост срещу безобиден пацифистки орден? Това никак не се връзваше с твърденията им, че действат единствено и само в интерес на човечеството. Младежът реши, че трябва да узнае повече за скрутаторите. И какво се крие зад тях.