Тетрарх [bg]

— Достатъчно ми е да открия гореща храна, нещо студено за пиене и евентуално легло. Дори и върху оградата да се облегна, веднага ще заспя.

Мира се усмихна слабо. Мимиката отново преобрази лицето й.

— Всички тези неща мога да ти предоставя. В къщата има множество празни легла, включително и моето.

За момент върху лика й пролази сянка на ново ридание, която тя сподави. С безизразна физиономия домакинята се обърна и пое напред.

Погледът на Яра съдържаше някакво предупреждение, което Ниш не можа да разгадае.

Къщата бе огромна, добре поддържана и ефикасна. Крил-Ниш получи красива стая, облицована с дъски, от която се откриваше гледка към реката. Над струите бе започнала да се вие мъгла, нарастваща със свечеряването. Мръсните му дрехи бяха отнесени, а не след дълго на вратата почука слугиня.

— Ваната ви е готова — каза тя. — Вратата в края на коридора.

С въздишка на блаженство механикът се отпусна сред топлата вода. След като изтърка кожата си до блясък, той провеси ръце от двете страни на ваната и затвори очи.

Сепна го деликатно почукване.

— Вечерята е готова, господин Ниш — обяви същата прислужница.

В края на леглото му бяха оставени чисти дрехи. Крил-Ниш побърза да се облече и се отправи към стълбището, където лакей го упъти към трапезарията. Помещението бе дълго, със стени от тъмно дърво и островръх покрив. В камината пращеше огън. Масата бе сервирана за петима.

Домакинята се появи. Беше облечена в прилепнала рокля, подчертаваща запазена фигура. Тя се настани на централното място и посочи стола от дясната си страна.

— Заповядай.

Ниш се поколеба — Яра и момичетата още не бяха дошли.

— Не съм привърженичка на безполезните церемонии — продължи Мира.

Механикът седна на посоченото му място, погледна към нея, сетне смутено сведе поглед. Какво можеше да й каже?

— Моите съболезнования за…

— Ти не си познавал нито съпруга ми, нито синовете ми — прекъсна го тя, но не грубо. — Нека говорим за друго.

Като цяло Ниш се чувстваше спокоен в компанията на по-възрастни жени, а Мира бе почти на възрастта на майка му. Само че нещо в присъствието й го смущаваше.

— За какво желаете да говорим?

— Всичко без войната! И ти ли си същият войнолюбец като баща си, Ниш?

— Не. Откъде го познавате?

— Майка ми водеше кореспонденция с всички значими личности от континента. Аз продължих тази традиция. А името Джал-Ниш Хлар съумява да изпъква дори сред чудовищата на настоящия ни свят. Но синът не е задължително да прилича на бащата.