Тетрарх [bg]

Четиринадесет

Реката, главната защита на имението Моргадис, беше дълбока, а бързината й не позволяваше да бъде прекосена с кон. Нагоре по течението й бучаха водопади, а отвъд очакваха бързеи. Тези условия гарантираха, че никаква лодка не е в състояние да се доближи до острова. До него можеше да бъде достигнато единствено с помощта на въжен мост, увиснал ниско над водата — гледка, която никак не се хареса на Ниш. Как щеше да преведе коня си по тези дъски?

За щастие не му се наложи, защото от гората изникнаха хора, които отведоха животните. Маунс тръгна с тях. Последва размяна на сигнали с острова, след която четиримата продължиха.

Яра и момичетата не за пръв път прекосяваха моста и той не ги притесняваше. Механикът вървеше зад тях, стараейки се да крачи небрежно. Мостът се люлееше под краката му. Тежката раница на гърба също го притесняваше. При евентуално падане тя щеше да го повлече към дъното. Но впоследствие Крил-Ниш отхвърли опасенията си за нея, утешавайки се с мисълта, че не умее да плува и така или иначе би се удавил.

Но мостът удържа. От лявата страна на брега се издигаше дървен навес, под който бяха приютени две лодки. По-натам се виждаха купчини дървени трупи и недовършеният скелет на друга постройка. Жената и близначките продължиха нагоре по хълма и Ниш ги последва, копнеещ за охладено питие и, ако имаше късмет, дълга гореща вана.

Стръмните стълби ги отведоха до широка веранда. Там ги посрещна дребна жена, с една глава по-ниска от Яра, със запазена фигура и приятни, но всуровели черти. Около очите й личаха бръчици, говорещи за отдавнашното присъствие на смях. Косата й бе кестенява, започнала да сребрее, макар жената да не изглеждаше на повече от тридесет и пет. И изобщо не приличаше на Яра.

Двете се прегърнаха.

— Бях започнала да си мисля… — поде домакинята, но прехапа устна.

— Какво? — усмихна се Яра.

— Че никога повече няма да видя теб или близначките. Всички, които обичам, изчезват безвъзвратно.

— Винаги ще се връщам — каза съпругата на Троист. — Лилиуен, Мериуен?

Момичетата прегърнаха леля си. Когато близначките се отдръпнаха, тя погледна въпросително към Ниш.

— Мира, сестра ми — представи ги Яра. — Мира, това е Крил-Ниш Хлар, когото приятелите наричат Ниш. Той ни придружи по пътя.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, Мира — каза механикът, протягайки ръка.

Домакинята понечи да се здрависа с него, но внезапно задържа десницата си.

— Хлар? — Тя изпитателно се вгледа в лицето му. — Той има ли нещо общо с онзи войнолюбив перквизитор Джал-Ниш?

— Да, Джал-Ниш Хлар е негов баща, понастоящем временен скрутатор на Ейнунар.

Мира отпусна ръка.

— Съжалявам, Крил-Ниш Хлар. Не ме интересува каква помощ си оказал на сестра ми. Никой от рода Хлар не е добре дошъл в този дом.