Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Още от самото начало Филис пестеше и отсяваше информацията. Ако по-рано знаех за Даян Андрюс, щях да разбера, че имаме работа с две свързани убийства. Щях да ровя под дърво и камък и може би някъде там да открия спотаената Биан. Но Филис бе поставила секретността над успеха на следствието и опазването на институцията над истината. Объркаш ли целите, получаваш калпави резултати и разярени помощници.
Не се удържах и подхвърлих:
— И като стана дума за дължина, познай кой е бил любовникът на Даян.
Тя обаче не бе виждала единственото достойнство на Даниълс и намекът мина покрай ушите й.
— Добре, ще ти подскажа още веднъж. Тя и нейният любовник вече са завинаги заедно. В рая… или може би на другото място.
Този път Филис проумя, защото светкавично отговори:
— Нямаше никакви признаци за това. При проверка с детектор на лъжата винаги се проучват и сексуалните връзки. Не е споменавала за Клиф Даниълс.
Интересно. Но по време на полета бях обмислил задълбочено тази загадка.
— Кога я убиха? — попитах аз. — Преди или след като започнахте да разследвате изтичането на информация?
— Беше… не помня точните дати, но горе-долу по същото време. Защо?
— Обзалагам се, че връзката е започнала след последната й проверка с детектора на лъжата, а до следващата проверка не е доживяла.
— Кой ти каза за връзката им?
— Има ли значение?
— Шон, престани да се държиш като параноик.
— Да престана? Трябваше да се държа така от самото начало.
Тя се позабави — може би за да се изкашля или да изключи записа.
— Моля те, ела, Шон. Веднага. Всички желаем едно и също.
Но не беше съвсем така. Филис и нейният шеф искаха да отърват Управлението от упреците за калпавата разузнавателна информация преди войната, да накиснат Пентагона и да останат първи сред равните точно сега, когато Конгресът обмисляше създаването на нова разузнавателна служба, която би ги изместила няколко стъпала по-надолу. Или поне това искаха най-много.
Но след като бяха узнали истинския размер на скандала, апетитът им се беше изострил. И защо не? При умел натиск президентът и неговите съветници, които от четири години насам гледаха Управлението отвисоко, биха разбрали колко зле са постъпвали. Срещу гаранцията за още четири години власт президентът щеше скромно да се покае, съветниците му да разцелуват по няколко задника в Управлението, а в замяна директорът щеше да държи в пълна тайна една скромна папка с етикет „Само за извънредни случаи“.
Или пък, ако президентът толкова беше ядосал Лангли, че да не става и дума за нов мандат, през някоя тъмна нощ при конкурента му щеше да се яви тайнствен човек с черен шлифер и куп интересни сведения, а на бала по случай встъпването си в длъжност новият президент щеше да танцува валс с Филис.
Откъдето и да го погледнеш, Управлението нямаше как да загуби. Идеално. Какво можеше да ги препъне?
Биан Тран можеше да ги препъне. Филис и нейният шеф не я бяха включили в уравнението. Бяха пропуснали онова, което обикновено се пропуска във Вашингтон — човешкия фактор.
Мислейки за това, аз казах:
— Ако двамата с теб желаехме едно и също, нямаше да стигнем дотук.
Нямаше как да затръшна слушалката, затова просто изключих телефона със среден пръст.
Сега разполагах с още едно важно сведение и трябваше да го обмисля. След смъртта на годеника си Биан се завръща от Ирак, обезумяла от болка, скръб и вина. Обезумяла не в емоционален или преносен смисъл — истински полудяла. И както често се случва, болката ражда гняв, гневът жадува за отмъщение, а отмъщението прераства в убийство.
Но откъде да започне? Това е главният въпрос.
Кемп Честър бе казал, че според всички в разузнавателния отдел смъртта на Марк Кембъл е причинена от неверни разузнавателни данни. Пак Честър описа Биан като ловец по природа. За нея би било детска игра да открие предателя, защото за разлика от иракските муджахидини тук плячката дори нямаше да знае, че е преследвана.
И тъй, Даян Андрюс. Биан знае само това име — от него ще започне.
Както ще направи по-късно и с Клиф Даниълс, Биан проследява мис Андрюс, проучва навиците й и като истински майстор изгражда убийството върху навиците и слабостите на жертвата. За Клиф Даниълс това са неговите пороци — пиенето, жените, склонността към фатални съблазнителни. По ирония на съдбата Даян става жертва на своите добродетели.
И тъй, когато една вечер пухкавата Даян излиза да потича и да смъкне някой килограм, Биан я причаква с брадвичка на уединено място. Днешно време никой не използва подобно оръжие. То е твърде грубо. Твърде жестоко. А и от чисто практична гледна точка не е желателно да се изпръскаш с мозъка и кръвта на жертвата. Като полицай Биан знае това. Но погледнато под друг ъгъл, има ли по-първобитна радост от това да разцепиш главата на врага? Като инструмент на дивата ярост брадвичката е идеално оръжие. А щом Биан се е сетила да носи метла, вероятно не е забравила да вземе фенерче, чисти дрехи, влажни кърпички и лопата, за да зарови уликите в някоя близка горичка.