Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
На опашката за първа класа се бе подредила интересна човешка смес — предимно азиатци, стари и официално облечени; редките западняци бяха все млади и демонстрираха пълна липса на вкус в облеклото. Интересен нагледен пример за международните противоречия.
Хрумна ми още нещо. Ако Биан бе тръгнала на безумен поход за отмъщение, оставаха й още две жертви, наречени Тайгърман и Хършфийлд.
Макар че Клифърд Даниълс носеше пряката вина за смъртта на Марк, Тайгърман и Хършфийлд пък бяха виновни за неговата. Биан със сигурност бе разсъждавала дълго над въпроса за отговорностите, а точно тези двама служители отговаряха за веригата от събития, отвела Марк пред дулото на убиеца. Те бяха назначили един слаб и уязвим човек на място, където можеше да предизвика толкова много беди, те насърчиха връзките му с Шараби, а после, когато лъжите на Шараби се разкриха и ги направиха за посмешище, пак те принудиха Даниълс да прибегне към глупави, истерични действия, за да закрепят поне донякъде рухващата си репутация.
Освен това наистина ми беше трудно да възприема станалото с Даян Андрюс. То изглеждаше логично почти във всяко едно отношение. Андрюс определено си заслужаваше почетно място в черния списък на Биан и по всичко личеше, че начинът на действие при нейното убийство е подобен на този, използван за Даниълс. Не еднакъв, но подобен. Нещо повече — от кого можеше да научи Биан за Клиф, ако не от Даян Андрюс?
Само че… само че имаше няколко обезпокоителни разлики. Ръката, измъчвала и убила Даян Андрюс, бе тласкана от жестокост и ярост, а самото убийство изглеждаше бързо и механично. Убиецът на Клиф ми се струваше по-хладнокръвен и не тъй импулсивен. А интересната инсценировка подсказваше действието на по-изтънчени страсти от първобитната ярост. Но какво означаваше това? Два различни мозъка? Или един мозък, познаващ тъй добре полицейските методи, че е решил да променя почерка на убийството? Когато убиецът е опитен полицай, възникват страхотни проблеми.
Но ако две и две се равнява на пет, трябва да почнеш сметката отначало. Затова си зададох въпрос. Ако Шон Дръмънд се бе явил пръв на двете местопрестъпления, с какви впечатления би останал?
Според мен би предположил, че убиецът на Даян е мъж — самонадеян, проблемен мъжкар с лошо отношение към жените и избухлив характер. Никакъв финес, никаква изтънченост. Тряс-прас и жертвата пада. Освен това убиецът е използвал брадвичка, нетипично оръжие за жена. Ампутираните пръсти може да са доказателство за мъчение. А може би не. Защото можеше да е вярно предположението на Филис, че Даян просто е опитала да се защити.
И сравнявайки почерците, Дръмънд би забелязал, че убийството на Даниълс е по-изкусно, по-умело режисирано и в някакъв странно сексуален план — по-отмъстително. А това би потвърдило нещо, което отдавна му е известно: опре ли до живот и смърт, мъжете са повърхностни. Жените се сещат за дребните неща — да увият коледния подарък в пъстра хартия с красива панделка или да сложат ръката на мъртвеца върху вирнатия му инструмент — онези изящни подробности, които придават чар на живота или смъртта.
Следователно, ако Биан дойдеше на летището, значи нямаше да убие Тайгърман и Хършфийлд. И може би беше убила само Клиф, но не и Даян. Имаше ли значение? Формално не. Убийството си е убийство — пише го във военнонаказателния кодекс. Няма значение колко души е убила; важен е фактът на самото убийство. А като служител на закона Шон Дръмънд бе длъжен да изпълни дълга си и да помогне за залавянето на извършителката. Нали така?
Не, по дяволите. Имаше значение.
Повикаха пътниците от 50-и до 25-и ред и на опашката застанаха още хора. Вече нямах добра видимост, затова напуснах скривалището си и минах напред.
И някъде на десето място в опашката с гръб към мен стоеше стара виетнамка с провиснали рамене. Точно зад нея чакаше строен, широкоплещест млад виетнамец с къса коса, торбести черни панталони, евтина бяла риза и червена раница, преметната небрежно през лявото рамо. В този момент старата дама се завъртя да размени няколко думи с младежа и аз я познах — беше майката на Биан.
Ако не бе този миг, никога нямаше да позная Биан. Тя стоеше като типичен мъж — с вирната глава и идеално изпънати рамене, както са я учили през първия месец в Уест Пойнт.
И тъй, сега от новия живот я деляха само няколко души в опашката… и аз. Въздъхнах дълбоко.
Бягство или арест? Никой нямаше да узнае. Никой нямаше да разбере, че не е отвлечена от иракски терористи. Че е жива и се крие във Виетнам. И че Шон Дръмънд е поставил сърцето си над дълга.
Още трима пътници се отправиха към самолета. Биан и майка й направиха още няколко малки крачки към свободата.