Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Лоша война.
— Има ли добра?
— Да, тази, от която се връщаш жив.
— Умно казано.
И той се впусна в дълъг монолог за своята война. Не ми се слушаше, затова по някое време го прекъснах:
— За кого ще гласувате?
— За никого. Не гласувам. Нали казах, че съм бил във Виетнам. Политиците са гадини. До един.
Той се разсмя. Продължи да говори, а аз полагах усилия да не поддържам разговора. За беда човекът си падаше по приказките и не млъкваше. Накрая каза:
— Невероятна е тая история със саудитските принцове. Нали се сещате?
— Естествено — отговорих разсеяно аз. Ако имах пистолет, щях да го гръмна. Или да се застрелям.
— Трябва и ние да им пращаме терористи. Доброто за гъската невинаги е добро за гъсока. Лорд Лимбо го е казал. Хитро, а?
— Хитро — съгласих се аз. Имах да проведа важен разговор и трябваше някак да му запуша устата. — Извинявайте, но…
Той ме прекъсна:
— Така де, ония саудитски говеда наистина ли очакват да се хванем на тъпата им лъжа за съвпаденията?
— Съвпадения?
— Да, че уж било злополука.
— Злополука?
— Не знаете ли? Онзи, първият, принц Фауд катастрофирал с кола. А другият, как беше… Али? Абдул? Няма значение, същия ден паднал от скала, както си карал ски в Швейцария. Виж ми окото. Дали са му безплатен урок по летене.
Божичко. Облегнах се назад.
— Откъде разбрахте?
— Чух по радиото. „Саудитското клане“, тъй го нарекоха коментаторите. Хей, дали пък нашите управници най-сетне не са събрали кураж да им го върнат тъпкано?
— Кураж? Нашите управници?
Той се разсмя.
— Да бе… И аз ги дрънкам едни.
— И двамата ли са мъртви? — попитах аз.
— Е, обикновено така става, когато те прегази тежкотоварен камион или караш ски без парашут. Тия скапани саудитци обаче да твърдят, че било съвпадение. Дрън-дрън. Мислят ни за балами.
Трябваше да обмисля новината, затова отворих телефона и се престорих, че разговарям.
Най-напред проумях колко съм изостанал от събитията. Почти през целия полет бях разсъждавал над действията на Биан и трябваше да очаквам нещо подобно. Но не го очаквах.
С други думи физически се приближавах до Биан, но мисловно бяхме на различни планети.
Защото сега разбирах не само кой е осведомил пресата за двамата принцове, но и по-важното — защо. Саудитците никога не биха екстрадирали принцовете в Съединените щати. Но и не искаха дипломатическо напрежение или международни скандали, когато се разкрие, че хора от кралското семейство финансират убийствата на американски войници и иракски граждани. На практика разгласяването бе равносилно на смъртна присъда за принцовете.
Хрумна ми също, че Биан е в корена на още едно изтичане на информация. Спомних си как Филис, Уотърбъри и шейхът влязоха за пръв път в самолета и ни уведомиха, че някой е съобщил на саудитците за предстоящото залавяне на Али бин Паша.
Интересно — всички, включително Шон Дръмънд, предположиха, че това е дело на някоя тайнствена личност от Вашингтон. И защо да не мислим така? Нали точно от там обикновено изтичат сведения. Биан бе използвала за прикритие циничните ни предразсъдъци спрямо Вашингтон, както и поразителната неспособност на чиновниците да пазят тайни, с която тя бе най-добре запозната. Великолепна ирония. Сигурен съм, че й е харесала.
Но дали саудитската връзка бе присъствала в плана й от самото начало, от точка А? Не смятах. Сигурен бях, че като всички нас Биан искрено се е изненадала от разкритието какво са предложили Шараби и иранците на Клиф Даниълс срещу неговата измяна — Али бин Паша. Но макар и не твърде опитна в сенчестата политика на арабския тероризъм, Биан бързо бе разбрала какви възможности предлага Бин Паша за нас и за нея.
В крайна сметка истинските й цели бяха Даниълс и Шараби, но съдбата й подхвърли многообещаваща нова възможност и тя не пропусна да я използва. Докато ние седяхме в кабинета на Филис и си блъскахме главите над предателството на Даниълс, Биан бе разсъждавала за съвсем друго — спонтанно бе изграждала план, основан върху най-лошите ни черти. Гениален и коварен план, защото зависеше от две възможности за безчестно поведение.
Първо, тя подозираше, че саудитското разузнаване е съвсем наясно с подкрепата на високопоставени саудитски фигури за техния сънародник Али бин Паша — а следователно и за шефа му Заркауи — и че ще направи всичко възможно, за да прикрие истината. В края на краищата тя беше способен офицер от разузнаването с богат местен опит. Стават ли бели в ислямския свят, най-често са замесени саудитски пари.
Спомнях си също разговора ни в самолета, след като Филис и Уотърбъри донесоха новата директива от Вашингтон: саудитците получават Бин Паша, а ние не бива и да припарваме до Шараби. Аз бях разярен и готов да се разбунтувам. Биан прие нещата равнодушно, с лек песимизъм и това ме изненада. Очаквах от нея гняв и разочарование, а не примирение.