Пътят на дракона

— Никой не влиза въоръжен в къщата — изръмжа портиерът.

— Можеш да изчакаш тук, Винсен.

— С цялото ми уважение, милейди — каза ловджията, все така без да сваля поглед от ясуруто, — но не.

Клара вдигна ръка към бузата си. Фелиа беше пребледняла и кършеше ръце.

— Остави оръжията си тогава — каза Клара на Винсен. После се обърна към братовчедка си: — Надявам се можем да разчитаме на гостоприемство в дома ти.

— Разбира се — каза Фелиа. — Естествено, че… Разбира се, че можете.

Винсен Коу помълча още миг. Клара трябваше да признае, че Фелиа щеше да е по-убедителна, ако не беше повторила уверенията си три пъти. Винсен разкопча колана си и го връчи заедно с меча и кинжала на портиера. Ясуруто го взе и му кимна да влезе.

— Отслабнала си, откакто се видяхме за последно — каза Клара на братовчедка си. — Добре ли си?

Усмивката на Фелиа беше толкова крехка, че се пропука по краищата.

— Много е трудно. Откакто кралят отпрати Къртин и Алан, и вас, разбира се. Много е трудно, повярвай ми. Фелдин почти не спи. Ще ми се всичко това изобщо да не се беше случвало.

— Мъже — каза Клара и потупа Фелиа по ръката. Тя се дръпна инстинктивно, после, изглежда, съобрази, че не би трябвало да го прави, и кимна извинително. — И Досън не се побира в кожата си. Сякаш светът е свършил. Чака със затаен дъх всяка клюка от столицата.

— Обичам краля и Бог знае, че съм вярна на короната — каза Фелиа, — но Симеон забърка голяма каша, не мислиш ли? Не може да пращаш хора в изгнание заради някаква улична свада. Сега всички имат усещането, че се случва нещо ужасно. А не е така.

Тръгнаха по широкото стълбище от лъскав черен мрамор. От дъното на коридора зад тях се чуха мъжки гласове. Спореха за нещо, но Клара не различи думите. Единият глас беше на Фелдин Маас, другият й изглеждаше познат, но Клара не се сещаше чий е. Улови погледа на Винсен Коу и му кимна към коридора.

„Иди и разбери какво става.“

Ловджията поклати леко глава. „Не.“

Клара вдигна вежди. Вече бяха стигнали до горния етаж и Фелиа ги въведе в просторната дневна.

— Изчакай тук — каза Клара от прага.

— Както желаете, милейди — отвърна Винсен Коу и застана с гръб към стената като страж на пост, без ни най-малкия намек, че смята да се върне на долния етаж и да изпълни негласното й нареждане. Поведението му започваше да я дразни.

Дневната беше в нови цветове — оттенъци на червеното и златното, — но ниският диван до прозореца, който Клара харесваше, още беше на мястото си. Като добра домакиня, Фелиа й беше приготвила лула — изящно произведение на изкуството от кост и твърдо дърво. Клара я взе и я напълни с тютюн.

— Вече не знам какво да правя — каза Фелиа и седна на дивана. Наведе се напред с ръце между коленете, като изплашено дете. — Повтарям си, че не е толкова зле, но после се будя посред нощ и повече не мога да заспя. А Фелдин никога не е в леглото. Ляга си заедно с мен, но веднага щом заспя става и се захваща с писмата и срещите си.