Пътят на дракона

— Милейди — поздрави я портиерът тралгун и се поклони.

— Добро утро, Андраш — каза Клара и се разкърши да отпусне схванатия си гръб. — Представа си нямаш колко се радвам да се върна в града. Много обичам имението, но през лятото там е непоносима жега. Винсен ще се… Помниш Винсен, нали? Той ще се погрижи за багажа ни, но не е лошо някой да му помогне.

— Да, милейди. Ако не бъркам, синовете ви са в лятната градина.

— Синовете?

— Капитан Бариат пристигна преди няколко дни — каза робът.

— Джори и Бариат в една и съща къща? Представям си как са ви измъчили.

Портиерът роб се усмихна.

— Хубаво е, че отново сте тук, милейди.

Клара потупа стареца по ръката, сетне побърза да избяга от затисналата площадчето жега в прохладата и сумрака на къщата. Признаците на немара се виждаха с просто око. Цветята във вазите бяха повехнали. Подът в преддверието не беше пометен, макар вятърът да беше навял мръсотия и боклуци. Въздухът беше задушен като в къща, където прозорците не са отваряни отдавна. Джори явно бе твърде снизходителен с прислугата. Или пък беше започнал да става разсеян като баща си. И в двата случая нещо трябваше да се направи.

Чу гласовете на момчетата още преди да е стигнала до градината. Гласът на Джори беше по-висок, по-пронизителен, по-настоятелен. Бариат, както винаги, изплюваше доводите си, все едно му горчат в устата. Още от деца двамата бяха като огън и дъжд, което не им пречеше да се обичат. Клара бе имала същите отношения със сестра си. „Ще я убия, но никой освен мен да не я закача.“ Любовта често е такава.

На стъпалата към по-ниската лятна градина Клара спря.

— Защото това е опростенчество, затова — тъкмо казваше Джори. — Случват се сто неща и всички те са свързани помежду си. Няма да има селски съвет, хубаво, но това заплашва ли ни с нов зърнен бунт? Ако Северобреж наистина е на крачка от поредната война за наследството, това ще отклони ли вниманието на Астерилхолд от нас? До какво ще доведе новият модел кораби на Холскар — до повече пиратство в Естинпорт и до по-малко в Тауендак? Не можеш да награбиш всичко това и да го смачкаш в едно. Светът не е устроен толкова просто.

— Вариантите за избор са по-малко, отколкото ти се иска, братко — отвърна Бариат. — Няма да намериш и един, който хем да е против селския съвет, хем да подкрепя Астерилхолд. Ако искаш едното, ще трябва да се примириш с другото. Никое семейство няма хем да се обяви против кръвосмешението между расите, хем да продължи търговията си с Боржа. Кралят не е скулптор с недокоснат камък пред себе си, който да извае по свой вкус. Не, той е като човек, който влиза в работилницата на скулптор и трябва да избере между статуите, които вече са там.